Напоследък се замислям на тази тема, когато задълженията, с които се нагърбвам, станат в повече.
Преди
5-6 години имах една колежка/ шефка, която умееше да прави проникновени
анализи и заключения дори от най-обикновените ситуации. Невена беше
моето гуру тогава. Та тя изобрети термина "да дамстваш" (поне аз не съм
чула някой друг да го употребява;-).
С нея ходехме на
чудесни бизнес пътувания в чужбина за срещите на професионалната мрежа,
към която принадлежеше фирмата. Самата мреже беше полезно начинание, но
колко интересни бяха хората, с които се срещахме по 2 пъти всяка година в
различен град... Спонтанно с нея станахме част от група сродни души,
която вечер след бизнес частта търсеше удоволствия и казвам удоволствия,
защото това не бяха просто обиколки с цел напиване, а бяха цели
представления, в които всеки от нас участваше по свой начин. Коктейли,
разговори, танци, обиколки на нощните места в непознатия град, неспирен
ентусиазъм, предизвикателства, смях, а по-късно и емоционални погледи...
Възрастова граница между 30 и 50 години - аз най-младата. Сред тези
мъже имаше двама австрийци, които бяха от благородническо потекло. И
това нямаше да има значение, ако не им личеше. Всички в групата така или
иначе бяха безкрайно мили и стилни, но тези мъже просто бяха самия
стил. Нямаше как с Невена да не коментираме как те ни кавалерстват и
точно тогава тя заключи в типичния си стил: "Но това те задължава и ти
да можеш да им дамстваш".
Да дамстваш - позабравена
магия в ежедневие, което те кара да експлоатираш женското си умение
multitasking или да сумтиш презрително, когато попаднеш на евтин женски
трик. Самите ние забравяме колко благодатно е това усещане. Уверена съм,
че мъжете обичат да кавалерстват, когато имат подходящ обект - кой
повече, кой по-малко - само ние да си позволим да сме меки и ефирни.
Това струва ли ви се старомодно?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Не мисля, защо пък старомодно :) Действително животът ни днес носи един твърде ангажиращ ритъм, но този тип обноски са живи, просто проявяващи се в много по-дребни детайли и жестове.. И сигурно когато са по-видими, могат да бъдат усетени като "странни" :)
Мисля си, че моментите, които ни водят към такава ситуация, предизвикват положителна емоция в нас - поне когато и нагласата ни е позитивна.
Но може би въпросът ти беше насочен по-скоро към дамите?
:)
@Totto: общ е въпросът. Защото ми се иска да не е старомодно това, а просто да дреме в повече хора, отколкото забелязвам...
Напоследък имах 2 случай, в които наши работници, както са си в работническите комбинезони, ми подаваха ръка на слизане от коли. И беше позитивна емоция, да, просто ей така.
Публикуване на коментар