събота, 14 април 2012 г.

Традиция или време за себе си?

През последните години, откакто аз се грижа за приготовленията около празниците (а не мама), все повече ги приемам като чакана ваканция, време за себе си, време за всички отлагани неща от личния списък... Нямам установена позиция - приятно ми е да създам празнична атмосфера, да приготвя нещо, но после когато отиде целия ми ден, изпитвам раздвоени - дали това беше наистина нужно. В. не държи на тези неща. В това отношение той е верен на себе си - прави това, което му се прави в момента. Няма никакви угризения, че нещо не е подготвено за празника. ОК е. Иска просто да се чувстваме добре. А аз се люшкам между това да призная, че не ми се боядисват яйца, че не ми е до религиозния празник, а просто ми се иска да грабна деня, да го използвам докрай за себе си, за нас. И неодобрението ми, когато видя хора, които купуват всичко наготово и само консумират, без да влагат нещо от себе си. И ходят на църква, защото така е прието и защото е празник.

Разбирам значението на традицията, чувствам се гузно, когато не я следвам, но някак ми се изплъзва смисълът й за мен тук и сега, в моя живот и във все недостигащото време за мечти.