Поглед назад към омагьосаната гора

Не беше много отдавна времето, когато живеех в омагьосаната гора на безнадеждното обичане под пленителната и топла като слънчеви лъчи магия на една любов, която нямаше бъдеще, но изпълваше душата ми с радост. Няколко пьти бях опитвала да изляза от тази гора, но усещането, че магьосникът в нея е най-хубавото, което може да ми се случи, ме караше да отговарям на взаимното желание и се връщах. Последният път беше само преди 10 месеца. Тогава се появи Човекът, който трябваше да се появи и на един дъх успях да се откъсна от гората, да избягам и да не поглеждам назад. Всичко беше различно и попаднах в пълното олицетворение на така мечтаната от мен Свободна любов...

Случи се така, че онзи ден за малко пак надникнах в омагьосаната гора... И изпитах благодарност и облекчение - такива, каквито може да изпитва някой спасил се от буря... от буря, която е била вълнуваща... за това, че сега всичко е различно, че аз съм каквато искам да бъда и нямаше да бъда, ако не бях минала през това... Всичко е точно такова, каквото трябва да бъде!!! Но ако не беше ...

Творчески заряд

Творческият ми заряд само може да се усили покрай негативните вълнения в работата. Всъщност конфликтите отприщват енергия, желание за промяна и смътни идеи и планове излизат на повърхността и започват да изглеждат реални. Изчистват се приоритетите, появява се желание и решителност да се пробват алтернативи... Трудът не е само в офиса, усещането от създаването е най-голямото благо - това е днешната ми гледна точка. Планове за занаятчийски дейности, фотосесии, street снимане, четене, интериорни проекти и рисуване, театрални дейности - всички са на дневен ред. Много отдавна е пуснат този креативен дух от бутилката и няма връщане назад, така че трябва да търся ходове напред. И всичко е взаимосвързано - заниманията ми по фотография през последните години, както и четенето и мисленето по темата подпомагат усета за композиция и цветове и създават визуална култура - човек проглежда за много детайли от красивото около себе си. Театралните дейности подпомагат идейността при снимане. На театралната сцена, както и във една снимка, няма място за излишни предмети и всичко, което е включено, трябва да носи послание и връзка към основната идея - най-големия asset във фотографията, всичко друго е щракане. А изучаването на принципите на интериорния дизайн подпомага виждането и комбинирането на цветовете по изчистен и вълнуващ начин. Започвам уроци и по рисуване - успях да си открадна време при напускането на настоящата работа - мисля, че една базисна подготовка ще подпомогне виждането ми по всички други мои интереси, умението да скицираш идеите си с по-голяма лекота.

Понякога си мисля, че сигурно някой ден ще трябва да направя избор и да изоставя някой, за да мога да се задълбоча в друг от тези интереси... Засега не мога да го направя - като уча от едната сфера, научавам и в другата. Слава Богу, с любимия човек сме на същата вълна и можем да си живеем точно по начина, по който ни идва отвътре... А и както каза един друг много специален човек "Защо е необходимо да ставаш много добра само в едно нещо, след като всички ти доставят удоволствие?".

Switch between the modes

През първите 2 работни седмици на новата година сътресенията на работното място продължиха и порива ми за професионална промяна избухна с пълна сила. Една последна капка преля чашата на търпението ми и реших да сложа края на тази история. Бях готова на това още от първия ден, в който започнах преди година и половина, но си бях поставила за цел да се боря - с нагласите на хората (бих казала генерално с нагласите на типичния български служител), със статуквото, с бившия ми шеф, със себе си. Сигурно мъничко съм успяла във всяко от тях. Новите шефове ме помолифа да остана - май поне с тях ценностите ни съвпаднаха..., но няма начин - не искам да губя повече време. И не толкова миналите битки ме смутиха, колкото перспективата за неспиращи такива - въпреки всичко направено и вложено от сърце поне от мен - нещо, в което не видях повече смисъл за себе си. Интересен факт е че 90% от колегите ми са земни зодии или зодия рак - комбинация, сред която аз нямам място (за сравнение в театралната ни група сме само огнени и въздушни представители - the statistics shows it, doesn't it?).

Аз съм енергичен и трудолюбив човек, но явно моя способ не е борбата, а активното създаване на хармония. Точно в този период попаднах и на пост в блога на lyd на същата тема! Вътрешно се усмихнах - има единомислещи!!! Борбата някак отключва в мен реакции и мислене, което не ме води към нищо добро - словесните доказвания към хора, които очевидно нямат желание да отворят черупките си, в крайна сметка ме вбесяват, защото такива хора, колкото и да си разбират от работата, разчитат на пасивна съпротива и последващо жалване, а не на отворено и кооперативно отношение - позиция, която не мога да уважавам от чисто човешка гледна точка. Ясно ми е че в една корпоративна структура вероятно не може да бъде по друг начин, но пък аз винаги съм мечтала да работя със съмишленици и понякога това се е случвало в действителност, което ме кара да вярвам, че е възможно.

И така - къде ми е мястото? Не веднъж съм получавала доказателства, че съм добър служител и хората обичат да работим заедно, но явно въпреки толерантността си и позитивното си отношение, съм чувствителна и не мога да приемам току така хора, които според мен грубо проявяват не-отворено отношение и закостенели ценности, които на всичкото отгоре натрапват на другите като верните за системата. Моята силна страна е че съм активен и топъл човек, който намира смисъл в творенето заедно (в пряк и преносен смисъл), споделянето и надграждането на идеи и ентуисиазъм и правенето на градивни малки/големи неща. Не вярвам в натрапването: Ето, вижте, ТАКА се правят нещата... Та имам идеи къде може да е моето място, няма да е много лесно, но ще си дам известно време за себе си, за да мога да действам. А междувременно чувствам, че и моята черупка се разтваря постепенно - искам да бъда по-толерантна към инакомислещите, по-отворена към разговори и чужди гледни точки, по-търсеща, по-еasy, по-търпелива, по-асертивна... Прекрасно чувство е... поредният необходим upgrade.

Домашен разкош