Тази гледка ме радва страхотно всеки път като погледна през прозореца. Реших да я споделя:)четвъртък, 16 април 2009 г.
Пролетно състояние
Тази гледка ме радва страхотно всеки път като погледна през прозореца. Реших да я споделя:)
вторник, 7 април 2009 г.
На всяка цена
Когато човек е избрал да търси нестандартен път сред многото възможности на живия живот, мисля, че неминуемо е да се сблъска с капана на мисленето "На всяка цена". Особено ако е получил съответната закалка в бизнес сектора. Там сме свикнали да търсим резултата от всяко наше действие и то ако може бързо. Влагаш съответното количество време - получаваш резултат. Дали е оптималният и максимално удовлетворяващият те няма първостепенно значение, т.к. идват следващи задачи, времето притиска и е важно да се постигне задоволително качество.
Съвсем по различен начин стои въпросът, когато човек тръгне да реализира собствена креативна идея (независимо музата на кое изкуство го вдъхновява:)). Започваш с визия за крайния резултат - Колко хубаво ще е, когато... Ако имаш съответното мислене тази визия включва и практически моменти - като как да продадеш съответния продукт или най-малкото да го представиш така, че да ти донесе полза за развитието, към което си се насочил.
Започваш с ентусиазъм. Влагаш мисъл, информираш се, измисляш нещата. И като започнеш да ги правиш, се оказва, че ... в изкуството времето, което влагаш няма значение. Важен е крайният резултат. Може да го постигнеш спонтанно и под напора на внезапно вдъхновение (дали не се случва толкова рядко, че изглежда като мит?) или с упорит труд, като преминеш през емоционални спадове и възходи. И тук за човек с моето мислене идва момента на пренавиването. Визията ти диша във врата, пресира те да се докажеш, а ти губиш част от чистия ентусиазъм, иска ти се малко да се отделиш емоционално от обекта, който създаваш. Да го погледнеш отстрани, да получиш ново вдъхновение, да се радваш на процеса и просто да се трудиш без големите очаквания. За първи път усетих това противоречие в нагласите, когато правихме представлението с театралната група миналото лято и наблюдавах различната нагласа, която имаше нашата режисьорка Деси - когато стане, тогава, дайте да изпипаме детайлите. "Хайде пак върни":) За нея тази нагласа беше естествената!
Усетих пренавиването пак преди няколко дни, когато една нощ не можах да спя добре, мислейки дори насън за дизайна на сандъците:)
Сигурно не съм открила топлата вода и това е обичайна дилема за хората, които се занимават с творческа дейност (не казвам професия, т.к. и в изкуството има достатъчно хора, които гледат на нещата просто като работа). Но ето че внезапно я изпитах на собствен гръб. Така че реших: No fixations, enjoy, don't take yourself so seriously. Не на всяка цена. Дай си нужното време. Не може да се покори света за един ден:)
А на хората, които са способни да се фокусират над едно и също нещо за дълъг период от време, без да се натоварват емоционално - respect! При мен нещата просто не стават бързо с всички тези възходи и спадове...
Съвсем по различен начин стои въпросът, когато човек тръгне да реализира собствена креативна идея (независимо музата на кое изкуство го вдъхновява:)). Започваш с визия за крайния резултат - Колко хубаво ще е, когато... Ако имаш съответното мислене тази визия включва и практически моменти - като как да продадеш съответния продукт или най-малкото да го представиш така, че да ти донесе полза за развитието, към което си се насочил.
Започваш с ентусиазъм. Влагаш мисъл, информираш се, измисляш нещата. И като започнеш да ги правиш, се оказва, че ... в изкуството времето, което влагаш няма значение. Важен е крайният резултат. Може да го постигнеш спонтанно и под напора на внезапно вдъхновение (дали не се случва толкова рядко, че изглежда като мит?) или с упорит труд, като преминеш през емоционални спадове и възходи. И тук за човек с моето мислене идва момента на пренавиването. Визията ти диша във врата, пресира те да се докажеш, а ти губиш част от чистия ентусиазъм, иска ти се малко да се отделиш емоционално от обекта, който създаваш. Да го погледнеш отстрани, да получиш ново вдъхновение, да се радваш на процеса и просто да се трудиш без големите очаквания. За първи път усетих това противоречие в нагласите, когато правихме представлението с театралната група миналото лято и наблюдавах различната нагласа, която имаше нашата режисьорка Деси - когато стане, тогава, дайте да изпипаме детайлите. "Хайде пак върни":) За нея тази нагласа беше естествената!
Усетих пренавиването пак преди няколко дни, когато една нощ не можах да спя добре, мислейки дори насън за дизайна на сандъците:)
Сигурно не съм открила топлата вода и това е обичайна дилема за хората, които се занимават с творческа дейност (не казвам професия, т.к. и в изкуството има достатъчно хора, които гледат на нещата просто като работа). Но ето че внезапно я изпитах на собствен гръб. Така че реших: No fixations, enjoy, don't take yourself so seriously. Не на всяка цена. Дай си нужното време. Не може да се покори света за един ден:)
А на хората, които са способни да се фокусират над едно и също нещо за дълъг период от време, без да се натоварват емоционално - respect! При мен нещата просто не стават бързо с всички тези възходи и спадове...
петък, 3 април 2009 г.
Self-what
Дните ми напоследък са много неопределими. Има дни, в които съм заредена с ентусиазъм и се случват интересни неща, но има и дни, в които се чувствам в безтегловност и старите навици на сигурност и ежедневие, свързано с офисна работа, се обаждат. Тогава се осланям единствено на вътрешния ми барометър, който сочи "Удовлетворение" на max, макар и нещата да не стават бързо... Започнах реализирането на една моя отколешна идея за изработка на рисувани дървени сандъци по мой дизайн. Голяма тръпка е измислянето на всеки детайл, дизайн, цвят, техника... като се остави настрана споменатото чувство на безтегловност от факта, че се намирам на нова и непозната територия, всичко това е много вълнуващо!
Слава Богу, насред традиционното мислене, се намират близки хора, които не ме смятат за странна птица, поради факта, че оставих сигурна и добре платена работа и се занимавам с неща, които ме радват и даже искам да започна да изкарвам пари от това. Затова страшно се изкефих, когато прочетох статия точно за моя случай, изпратена ми от приятеля ми от маркетинга на мултинационална компания, за който писах тук наскоро. Най- общо става дума за това как във време на криза хората мобилизират това, което имат - материално и нематериално, за да си набавят доход и да вървят напред. По-долу следва откъс от нея:
"SELLSUMERS" - IF SAVING IS THE NEW SPENDING, THEN SELLING IS THE NEW SAVING
In many of our previous monthly briefings and annual reports, we’ve highlighted consumers who no longer just, well, consume, but actually create, participate and contribute. Now, the economic recession is 'helping' to spread this ever-evolving trend among cash-strapped ordinary consumers. Expect plenty of novel ways for consumers to make some money on the side.
SELLSUMERS: Whether it’s selling their insights to corporations, hawking their creative output to fellow consumers, or renting out unused assets, consumers will increasingly become SELLSUMERS, too. Made possible by the online revolution’s great democratization of demand and supply, and further fueled by a global recession that leaves consumers strapped for cash, the SELLSUMERS phenomenon is yet another manifestation of the mega-trend that is 'consumer participation'.
SELLSUMERS' staying power is considerable for a number of reasons:
Being in control of one's destiny Human beings forever fantasize about control, about being in charge. SELLSUMERS represents the unlocking of these existing needs and wants in a new way; being one's own boss, even if it's only for three hours a week, is just too tempting to forego.
Experience rules For decades, people in mature consumer societies have been trained to become experts in business, marketing and advertising (read: to see through the BS and to understand the underlying workings of being marketed to). The business of business has become something that interests producers and consumers alike. No wonder SELLSUMERS are confident enough to try their hand at (tiny) businesses of their own.
Showing off business acumen On top of that, as Big Business is increasingly seen as being behind the times, and niche startups are stealing the show, showing off one's business acumen as a SELLSUMER yields personal status.
Providing 'premium obscure' or just plain dirt-cheap SELLSUMERS provide other consumers with 'premium obscure' products and services and experiences—different, hard-to-find, special, vintage, quirky, and/or personalized. Equally important in recession times: unburdened by massive cost structures, some SELLSUMER offerings are dirt-cheap.
Extra cash Oh, and let's face it, most people welcome a bit of extra cash, in bad and good times.
IMPACT
The act of doing business will help SELLSUMERS feel a bit less like string puppets. And the successful ones may even feel superior to behind-the-times corporations. In that sense, it's yet another nail in the coffin for the traditional one-way consumer arena....
Цялата статия може да прочетете на http://www.trendwatching.com/briefing/.
Слава Богу, насред традиционното мислене, се намират близки хора, които не ме смятат за странна птица, поради факта, че оставих сигурна и добре платена работа и се занимавам с неща, които ме радват и даже искам да започна да изкарвам пари от това. Затова страшно се изкефих, когато прочетох статия точно за моя случай, изпратена ми от приятеля ми от маркетинга на мултинационална компания, за който писах тук наскоро. Най- общо става дума за това как във време на криза хората мобилизират това, което имат - материално и нематериално, за да си набавят доход и да вървят напред. По-долу следва откъс от нея:
"SELLSUMERS" - IF SAVING IS THE NEW SPENDING, THEN SELLING IS THE NEW SAVING
In many of our previous monthly briefings and annual reports, we’ve highlighted consumers who no longer just, well, consume, but actually create, participate and contribute. Now, the economic recession is 'helping' to spread this ever-evolving trend among cash-strapped ordinary consumers. Expect plenty of novel ways for consumers to make some money on the side.
SELLSUMERS: Whether it’s selling their insights to corporations, hawking their creative output to fellow consumers, or renting out unused assets, consumers will increasingly become SELLSUMERS, too. Made possible by the online revolution’s great democratization of demand and supply, and further fueled by a global recession that leaves consumers strapped for cash, the SELLSUMERS phenomenon is yet another manifestation of the mega-trend that is 'consumer participation'.
SELLSUMERS' staying power is considerable for a number of reasons:
Being in control of one's destiny Human beings forever fantasize about control, about being in charge. SELLSUMERS represents the unlocking of these existing needs and wants in a new way; being one's own boss, even if it's only for three hours a week, is just too tempting to forego.
Experience rules For decades, people in mature consumer societies have been trained to become experts in business, marketing and advertising (read: to see through the BS and to understand the underlying workings of being marketed to). The business of business has become something that interests producers and consumers alike. No wonder SELLSUMERS are confident enough to try their hand at (tiny) businesses of their own.
Showing off business acumen On top of that, as Big Business is increasingly seen as being behind the times, and niche startups are stealing the show, showing off one's business acumen as a SELLSUMER yields personal status.
Providing 'premium obscure' or just plain dirt-cheap SELLSUMERS provide other consumers with 'premium obscure' products and services and experiences—different, hard-to-find, special, vintage, quirky, and/or personalized. Equally important in recession times: unburdened by massive cost structures, some SELLSUMER offerings are dirt-cheap.
Extra cash Oh, and let's face it, most people welcome a bit of extra cash, in bad and good times.
IMPACT
The act of doing business will help SELLSUMERS feel a bit less like string puppets. And the successful ones may even feel superior to behind-the-times corporations. In that sense, it's yet another nail in the coffin for the traditional one-way consumer arena....
Цялата статия може да прочетете на http://www.trendwatching.com/briefing/.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
