На всяка цена

Когато човек е избрал да търси нестандартен път сред многото възможности на живия живот, мисля, че неминуемо е да се сблъска с капана на мисленето "На всяка цена". Особено ако е получил съответната закалка в бизнес сектора. Там сме свикнали да търсим резултата от всяко наше действие и то ако може бързо. Влагаш съответното количество време - получаваш резултат. Дали е оптималният и максимално удовлетворяващият те няма първостепенно значение, т.к. идват следващи задачи, времето притиска и е важно да се постигне задоволително качество.

Съвсем по различен начин стои въпросът, когато човек тръгне да реализира собствена креативна идея (независимо музата на кое изкуство го вдъхновява:)). Започваш с визия за крайния резултат - Колко хубаво ще е, когато... Ако имаш съответното мислене тази визия включва и практически моменти - като как да продадеш съответния продукт или най-малкото да го представиш така, че да ти донесе полза за развитието, към което си се насочил.

Започваш с ентусиазъм. Влагаш мисъл, информираш се, измисляш нещата. И като започнеш да ги правиш, се оказва, че ... в изкуството времето, което влагаш няма значение. Важен е крайният резултат. Може да го постигнеш спонтанно и под напора на внезапно вдъхновение (дали не се случва толкова рядко, че изглежда като мит?) или с упорит труд, като преминеш през емоционални спадове и възходи. И тук за човек с моето мислене идва момента на пренавиването. Визията ти диша във врата, пресира те да се докажеш, а ти губиш част от чистия ентусиазъм, иска ти се малко да се отделиш емоционално от обекта, който създаваш. Да го погледнеш отстрани, да получиш ново вдъхновение, да се радваш на процеса и просто да се трудиш без големите очаквания. За първи път усетих това противоречие в нагласите, когато правихме представлението с театралната група миналото лято и наблюдавах различната нагласа, която имаше нашата режисьорка Деси - когато стане, тогава, дайте да изпипаме детайлите. "Хайде пак върни":) За нея тази нагласа беше естествената!

Усетих пренавиването пак преди няколко дни, когато една нощ не можах да спя добре, мислейки дори насън за дизайна на сандъците:)

Сигурно не съм открила топлата вода и това е обичайна дилема за хората, които се занимават с творческа дейност (не казвам професия, т.к. и в изкуството има достатъчно хора, които гледат на нещата просто като работа). Но ето че внезапно я изпитах на собствен гръб. Така че реших: No fixations, enjoy, don't take yourself so seriously. Не на всяка цена. Дай си нужното време. Не може да се покори света за един ден:)

А на хората, които са способни да се фокусират над едно и също нещо за дълъг период от време, без да се натоварват емоционално - respect! При мен нещата просто не стават бързо с всички тези възходи и спадове...