събота, 24 септември 2011 г.

Напоследък

Макар че поставих рекорд по неписане в блога, не съм спряла да мисля и да си записвам идеи. Само че известно време беше за себе си. Даже е готино така - offline, лично, невидяно от други очи. С надеждата, че някога някъде парчетата ще започнат да се събират в едно цяло...

Мога да каже, че пак се подлагам на експеримент - този път делови, работен - интровертно дълбая върху собствените си нагласи към работата и идеите, пробвам подходи, обещавам си да намаля цялостната си тревожност и да се зарадвам на подема нагоре - след ужасното дъно, което изживяхме миналата есен и зима. И действам, действам, давам напред, дори и през стиснати зъби. Подемът ми действа освобождаващо въпреки всичко, въпреки че си позволявам да затъна в ежедневната рутина, от време на време изплува амбицията да превърна трескавостта и дисциплинираността в спокойна лекота и увереност, която се надявам заради интензивното темпо да повлияе на всички аспекти на живота ми. Поради тази причина и от миналата есен не снимам много, само интериори, когато е необходимо, защото искам тихичко да се натрупа креативна енергия, която вече да знам как да освободя. Чудя се и дали да не се върна към театралната група, толкова много енергия за performance съм натрупала. Но дали ще имам нужното време и постоянство?

Със сигурност обаче се научих да се отпускам в "нищоправене". Може би за това спомогна колелото, което си купих. Споделянето на карането на колело отпуши в мен нови чакри - някак се чувствам част от уличния живот, който за мен е основен източник на вдъхновение, комбиниран с уличната мода. Много енергия и радост се генерира покрай това колело. От колелото забелязах и че нещо се случва в София (може би със закъснение, а можи би точно навреме?), сякаш се появиха някакъв неподозиран тип интересни хора, места и случки. Това лято определено беше много красиво, леко и спонтанно въпреки сериозността на работния живот.

Това като кратък преход към по-големите теми, по които си мисля и като знак, че съм все още тук. Надявам се да се срещаме пак.