IEDC Bled School of Management

"Когато човек стане на 30, спира да се пита дали е различен. Просто започва да действа"

Тази мисъл не е потресаващо нова, но за мен дойде като отговор на дълго търсен въпрос (макар че съм малко преди 30 все още). Беше даден от човек, който водеше театралния workshop в програмата Young Manager Program в IEDC Bled School Of Management, юли 2007 г., Словения. Театралният workshop имаше за цел да разработим кратка пиеса със съответните костюми и декори. Но и още нещо...

В 2-седмичната програма бяхме 50 човека на възраст между 25-35 години от различни европейски държави, а Блед е малко, романтично, спокойно градче с езеро, крепост и църква. Поначало беше необичайно наличието на art сесии в една мениджмънт програма, но после разбрах, че това съвсем не е така. Тина от IEDC, която инициирала този метод, искаше да ни насърчи да мислим за себе си извън стандартния образ на бизнес хора (аз оттогава май почти престанах да се възприемам така, за разлика например от само 1 година по-рано:). Нейната теза беше, че е много по-важно да откриеш в какво си добър и какво ти доставя удоволствие да правиш, отколкото да следваш сляпо наложения бизнес стил. Не че не мислех точно така и аз, но потвърждението на възгледите ми от хора, които определено бяха на мястото си и видимо удовлетворени от това, което са, беше много важна крачка за мен, за да приложа тази истина в реалния си живот.

Та оттам тръгнаха много от нещата, които промених за себе си през последните 8 месеца - един от най-плодотворните ми периоди. Оттам тръгна идеята и за театралната група, която впоследствие създадохме с Деси (малко като на шега го почнахме, но явно няма нищо случайно...); оттам реших да опитам работа в нова сфера; оттам придобих увереност, че наистина имам бърза и адекватна мисъл и че има смисъл да казвам нещата, не да ги пазя за себе си. Целият ефект се получи и защото хората там много говорехме помежду си, във и извън многото организирани сесии за лично споделяне в групи от 3-4ма. Нямаше много какво друго да се прави в това градче, а и програмата предвидливо ни събираше за по минимум 12 часа в денонощие.

Накрая от недоспиване, четене на казуси и говорене започваш да забравяш кой си, от къде си... Но много ясно осъзнаваш, че досега си използвал само част от всичко там вътре в теб, а то е бъздънна яма от въможности... които си обещаваш, че ще използваш максимално в бъдеще.

Започна добре...

Годината започна добре. За пръв път почти не обърнах внимание на зимата, навлезе в полезрението ми само с градската мърсотия. Дали защото и тази година беше сравнително мека, не попречи на активния ми живот - Слава Богу и на хората наоколо. Тази зима животът не спря, както спираше около мен преди...
Колко неща само се случиха от началото на годината... Винаги съм обичала подобни равносметки, за да видя, че времето не минава напразно.

Театралната група продължава с пълна пара, вече се превърна в необходимост за мен. Откакто се занимавам с театър, знам че има поне едно място (впоследствие вече не е само едно:)), където мога да изливам въображението и експресивността си, без да се контролирам толкова, колкото го правя обикновено и това има положителен ефект и върху цялата ми останала комуникация. Вече няма нужда да си задавам въпроси защо имам такава нужда от изява и дали това е хубаво, а просто го приемам като част от себе си. И попаднах на място, където това се приема за естествено. Олекна ми! Освен това забелязах, че откакто се занимавам с театралните опити хората около мен някак започнаха да ме приемат като по-интересна личност и ако някога са се чудили на ескпресивността ми, сега вече имат обяснение. Предполагам, че корена на всичко това е че аз самата съм по-интересна на себе си , а най-вече развивам качество, което винаги съм уважавала - спонтанност. Но не онази тийнеджърската, а по-овладяна...и затова толкова желана.

Най-голямото събитие напоследък обаче беше фотосесията "Ретровремена" в рамките на проекта Simple Studio, която реализирах заедно с хората от Simple Studio и други приятели преди 1 седмица. Занимавах се с организацията и търсенето на място, модели, костюми, предмети от декора, който както отбеляза Ангел от Simple Studio "Явно за теб е толкова важен, колкото и моделите". Голяма школа си беше! Самата сесия се състоя в Чай във Фабриката, ул. Бенковски 11. Невероятно място! Снимките ми предстоят тепърва да се гледат и обсъждат, но най-важното за мен беше чувството, че сме истински екип от ентусиасти, което не се случва често в наши дни! И енергията и желанието на хората - Йовко, Ангел, Ясен, Маргарит от Simple Studio; Васко, който донесе огромно огледало в класическа рамка, за да допълни атмосферата; Калоян и Криси, които бяха модели, София, която се погрижи за прическата и грима. И приятелите, които проследиха сагата с намирането на модел балерина, балетен костюм, костюм на военен, ретро заведение с червени стени... Какво мога да кажа повече... освен "Благодаря".

Life is beautiful!