IEDC Bled School of Management

"Когато човек стане на 30, спира да се пита дали е различен. Просто започва да действа"

Тази мисъл не е потресаващо нова, но за мен дойде като отговор на дълго търсен въпрос (макар че съм малко преди 30 все още). Беше даден от човек, който водеше театралния workshop в програмата Young Manager Program в IEDC Bled School Of Management, юли 2007 г., Словения. Театралният workshop имаше за цел да разработим кратка пиеса със съответните костюми и декори. Но и още нещо...

В 2-седмичната програма бяхме 50 човека на възраст между 25-35 години от различни европейски държави, а Блед е малко, романтично, спокойно градче с езеро, крепост и църква. Поначало беше необичайно наличието на art сесии в една мениджмънт програма, но после разбрах, че това съвсем не е така. Тина от IEDC, която инициирала този метод, искаше да ни насърчи да мислим за себе си извън стандартния образ на бизнес хора (аз оттогава май почти престанах да се възприемам така, за разлика например от само 1 година по-рано:). Нейната теза беше, че е много по-важно да откриеш в какво си добър и какво ти доставя удоволствие да правиш, отколкото да следваш сляпо наложения бизнес стил. Не че не мислех точно така и аз, но потвърждението на възгледите ми от хора, които определено бяха на мястото си и видимо удовлетворени от това, което са, беше много важна крачка за мен, за да приложа тази истина в реалния си живот.

Та оттам тръгнаха много от нещата, които промених за себе си през последните 8 месеца - един от най-плодотворните ми периоди. Оттам тръгна идеята и за театралната група, която впоследствие създадохме с Деси (малко като на шега го почнахме, но явно няма нищо случайно...); оттам реших да опитам работа в нова сфера; оттам придобих увереност, че наистина имам бърза и адекватна мисъл и че има смисъл да казвам нещата, не да ги пазя за себе си. Целият ефект се получи и защото хората там много говорехме помежду си, във и извън многото организирани сесии за лично споделяне в групи от 3-4ма. Нямаше много какво друго да се прави в това градче, а и програмата предвидливо ни събираше за по минимум 12 часа в денонощие.

Накрая от недоспиване, четене на казуси и говорене започваш да забравяш кой си, от къде си... Но много ясно осъзнаваш, че досега си използвал само част от всичко там вътре в теб, а то е бъздънна яма от въможности... които си обещаваш, че ще използваш максимално в бъдеще.