Зодиакално: част I

ОВЕН (21.03 - 20.04)
Детето на зодиака. Хора, които могат да поставят начало, но и могат да се налагат на всяка цена. Ако не са овладели огромната си пробивна енергия, могат да накарат другите да се чувстват незачетени, пренебрегнати или направо прегазени. Могат да бъдат забележителни егоисти, но и забележително смели и предприемчиви. Като приятели по-скоро ще те енергитизират, отколкото да ти съчувстват. Не са точните хора, с които да споделяш и анализираш мислите и изживяванията си в дълбочина. Не може да се каже, че са много добри слушатели, освен ако нямат силно влияние от други зодиакални знаци в хороскопа си (Риби, Дева, Везни и др.). Винаги обаче ще подложат на рационална преценка казаното и ще проличи скептицизма им, ако се отдалечите от осезаемото и практичното. Не са склонни да признават емоционални аргументи, предпочитат да останат на сигурната почва на рационалното. Не може да се очаква от тях да мислят твърде много за това как и защо се чувстват другите по един или друг повод. Целенасочени и праволинейни са, не са способни да отклоняват вниманието и енергията си в много посоки. Изглеждат така сякаш във всеки един момент знаят какво искат и какво преследват. В повечето случаи се наслаждаваш на тяхното енергично, стабилно присъствие, но трябва да си готов за моментите, в които его фокусът им ще ти дойде в повече. Не е за пренебрегване една тяхна забележителна черта – способни са да те намерят, да ти дадат всичко и да запалят цялото ти същество, ако по някакъв начин те считат за интересен обект.
Овните са харесвани заради тяхната енергичност, която лесно „емоционира” повечето зодиакални представители (може би с изключение на Телеца – и двете зодии са доста „твърди”, за да си пасват дългосрочно). Затова Овните се комбинират добре с различен тип зодии, при условие, че те могат да издържат на тяхното твърдо присъствие.


ТЕЛЕЦ (21.04 - 21.05)
Телците са твърди и упорити, не е никак лесно да се излезе на глава с тях. Ако искаш от тях бърза реакция или гъвкавост, не са точните хора за това. Подходът, който аз съм установила към тях е по-отстъпчив – оставям ги да си водят в тяхната област, но чрез последователност и доказателство, че знаеш какво правиш, им се доказваш и те допускат до себе си (макар че за мен Телците са противопоказна зодия – аз съм Лъв, но признавам все пак качествата им). Създават ти усещане за стабилност, закрила и че могат да се справят с всичко. Наистина са търпеливи, можеш да се облегнеш на тях, но аз лично си имам едно наум да не прекалявам с тяхното търпение, защото макар и рядко, могат да те прегазят с гнева си. Забелязала съм обаче, че имат известна склонност да се надценяват или поне в очите на другите изглеждат по-способни да направят нещо, отколокото това е в действителност.
Обичат лукса, добрата обстановка и храна, дома, но рядка ще пилеят пари за глупости (освен ако са много млади, разбира се). Като цяло внимателно обмислят материалното си положение и бъдеще. Крайно практични са, може да се разчита на тях за практична информация и съвети. В критични ситуации разсъждават доста рационално и трезво, включително и първоначалната им реакция е изключително разумна. Не биха се оставили другите да си „играят” с тях, винаги преценяват обстоятелствата и ситуациите, които са изгодни за тях в най-широк смисъл. Не биха излезли от дадена ситуация с по-малко от това, което заслужават. Не приемат особено добре иронични закачки по техен адрес – непременно ще ви го покажат. Като цяло имат малко тромаво чувство за хумор.
Друго, което съм забелязала е че мъжете Телци не обичат жената да се прави на много умна и независима пред тях. Когато е по-покорна, омекват. Лично съм изпробвала и двата подхода, когато установих, че ми е трудно с тях и установих с голяма доза изненада колко лесно беше при втория.
По мои наблюдения класическа комбинация на Телеца е с Рак. Комбинира се добре и с други земни зодии, с които си допадат на ниво практичност. Интересно е че Телецът често има привличане и към огнени и въздушни зодии, сякаш търси в динамичната им природа баланс на самия себе си. Но обикновено тези комбинации не са успешни, просто защото става въпрос за различни търсения и източници на вълнение.


БЛИЗНАЦИ (22.05 - 21.06)
Лесно е да установиш от пръв поглед, че Близнаците са ужасно чаровни. За тях не е трудно да общуват с лекота и да омагьосат хора от най-различен тип. Много умни и съобразителни са, реагират много умело във всякакви ситуации. Обикновено ги описват като непоследователни и изменчиви и вероятно у тях винаги има някакъв процент от това качество, с което могат да изненадват приятно или неприятно в зависимост от гледната точка. Мисля, че разкриват най-доброто от себе си в по-зряла възраст, тъй като им трябва житейско време, за да опознаят многостранната си природа и да сглобят целия пъзел от въжделения. Но дори и най-стабилните от тях със сигурност имат нужда от голяма доза разнообразие и интересни преживявания, иначе са склонни на неочаквани бягства от познатото русло. Със сигурност са много привлекателни за околните - с тях никога не може да е скучно, винаги занимават мозъка си с нещо интересно, имат идеи и забавляват околните, не могат да стоят на едно място. Запазват момчешкия/ момичешкия си чар, дори и на по-зряла възраст, което може да е положително или отрицателно – зависи в каква степен се балансира с другите неща в живота им. Много от по-стабилните зодиакални знаци не харесват бъбривостта на Близнаците, което също не е лишено от основание – някои от представителите на тази зодия са направо повърхностни. Но аз лично много харесвам мъжете Близнаци и се радвам на момчешкия им чар – струва ми се въздушен и лек и не така незаинтересован като безгрижността на Водолеите например.
Може би само Водолеите и себеподобните им Близнаци могат сравнително безболезнено да разберат и приемат тяхното особено постоянство да бъдат изменчиви. Двете класически двойки при тях са Водолей-Близнаци и Близнаци – Близнаци. Привличат се и със Стрелци, Лъв и Везни – зодии, които достатъчно жадуват за разнообразие и социални изяви, за да бъдат в синхрон с потребностите на Близнаците. Въпросът винаги е дали могат да издържат на променливостта на партньора си Близнак.

Зодиакално: Начало

Астрологията ме привлича, откакто се помня. Познанията, които съм натрупала чрез четене и наблюдения, ми помагат много в това да разбирам един човек – какво мога да очаквам от него, в кое е особено добър, къде са границите му, защо реагира по определен начин в критични ситуации, да приемам по-лесно недостатъците му, като си ги обяснявам... Преди около 2 години предложих тук обобщение на познанието си за зодиите. Сега чувствам, че има с какво да го обогатя. Затова почти изцяло запазвам старото съдържание и добавям нова информация. Дано е полезна на всички, които търсят отговори на своите въпроси!

За ползата от познаването на зодии

Не мисля, че зодиите ограничават възприятията ни за другите и създават предразсъдъци. Поне не и когато ги познаваш в дълбочината и разнообразието им. Дълго време и аз имах такова опасение, но както и с всяко друго познание - ако се абсолютизира, съществува опасност човек да приема многообразието на действителността и хората едностранно и тенденциозно.

Няма универсални добри и лоши зодии. Една личност се ражда с определен набор от характеристики, но е в нейна власт да се усъвършенства и бори против недостатъците си. Затова можем да срещнем доста различни на пръв поглед представители на дадена зодия. Кое още прави хората от една зодия различни? Защо милиони хора, родени под 1 знак, могат да си приличат? Всеки човек се ражда с уникални астрологични аспекти. Те включват не само зодиакалния знак, т.е. знакът, в който е разположено Слънцето. От голямо значение са и знаците, в които се намират асцендентът, Луната и Марс на даден човек. Наталната карта включва още много влияния и важни детайли, но все пак изброените четири поставят една доста добра основа, за да опознаем даден човек. За да ги изчислите, трябва да знаете датата и часа на раждане.

Накратко: Асцендентът показва как човек реагира на светът около него. Знакът, в който е разположена Луната пък отговаря за емоционалното възприятие на човек, начина, по който възприемаме нещата и се адаптираме към промяна. Голямо значение оказва и знакът, в който се намира Марс – планета, която е показателна за типа енергия на един човек и за способността му да се „налага” като индивидуалност.

Върху сформирането на човек като личност разбира се оказва влияние и от какви родители е възпитаван, каква среда от приятели и колеги оказват влияние върху него и не на последно място - личната зрялост на всеки да се усъвършенства. Може да се каже, че всеки зодиакален знак има два пътя на развитие – да последва силните си черти, който му е дала природата или да се подаде на негативните пориви. Въпрос на избор и вътрешна сила.

Партньорство

Има универсални зодиакални двойки, за които е известно, че си подхождат. Те са посочени тук (базирано в голяма степен и на мои наблюдения). Възможно е обаче да се чувстваме привлечени и от някой, чиято зодия е различна от „универсалното”. Причината за това е че зодиакалния знак на този човек отговаря на силно заложен аспект в нашата натална карта. Например, един Близнак, който има асцендент и Марс във Везни няма да може да запали достатъчно представител на зодия Лъв както Близнак, който има Марс в Лъв. Така че имайте едно наум за „универсалните” зодиакални двойки.

Във всеки случай има две основни насоки, които според мен могат да помогнат за ориентация. Първата е че всеки човек може да развие астрологичните си аспекти като се поддаде или на негативните им влияния, или развие добрия им потенциал. Именно затова има нужда от човек до себе си, чиито аспекти създават благоприятна почва за развитие на добрите му наклонности. Например един представител на огнена зодия – да кажем Овен или Лъв - ще се чувства по един начин с друга огнена зодия, която може да подхранва вродената му склонност да се конкурира за постижения и внимание и съответно връзката да е поставена на основа доказване; и съвсем различно с представител на въздушен знак, който с лекотата си ще активира игривост и жизнерадост – хубавите качества на огнените представители.

Другото нещо, което трябва да се има предвид е че всеки в една двойка може в дългосрочен план да има нужда от различен пламък, който да го запали и поддържа вътрешния му огън. Това може да е способност за създаване на разнообразие, доброта, спокойствие, авантюристичен дух, уравновесеност, грижа, отдаденост. Можем да виждаме предпоставка за щастие с даден тип човек поради например неговия уравновесен, стабилен и подкрепящ нрав, тъй като си мислим, че той няма да ни нарани, а ще бъде винаги до нас, но той пък може да не е способен да ни запали за продължително време. Съответно той да вижда в наше лице интересен субект, който внася тръпка в спокойния му живот. Но може ли да понесе и разбере всички търсения на една неспокойна и може би непостоянна душа? В подобни случаи не е нужно да настояваме в тази посока, а по-добре да дадем шанс на себе си и на другия човек да намерят по-подходящ партньор.

Това, което искам да кажа е, че ние търсим едновременно сходност и разбиране по основните вълнения в живота ни, но и приятно разнообразие, което едновременно да ни провокира и балансира. Само времето ще покаже кой е верният отговор за нас. А дотогава – keep searching!

Кое е естествено?

Наскоро срещнах случайно на едно събитие моя позната на средна възраст (е, добре само с 10-15 години по-голяма от мен). Тя е имала интересни дейности в киното, фотографията и журналистиката. Разказа ми за различни социални и културни проекти, с които се е занимавала и за други, които планират в момента заедно с наша обща позната. Те измислят тези проекти (свързани с разни региони в страната, със значими социални проблеми или с междукултурни теми), свързват се с различни хора и организации, получават финансиране, реализират ги. Нещата, които правят да се случат, са значими и разчупени и - не можах да не си помисля - доста встрани от това, които правят повечето ми познати като работа.

И двете нямат семейства. Без да знам много подробности за личния им живот, ги усещам доволни и балансирани. И ми стана малко тъжно като се замислих - сред познатите ми на тази възраст, по-интересните хора са single!

Трябва ли непременно животът на хората, които имат семейство, да е скучен и предвидим в повечето случаи, да се затварят доброволно в някакъв коловоз? Разнообразният живот само на single хората ли е привилегия?

За мен в минали периоди е било некомфортно и объркващо да изпитвам носталгия по "свободата" - сигурен знак, че във връзката съществуват ограничения от някакъв род, си дадох сметка после. Не е ли в крайна сметка двойката естественото състояние на човека? Ако да, значи трябва да е естествено и да може да се интегрират двата "свята". С времето тези ми страхове започнаха да се заменят с увереността, че най-естествено е хората да са заедно, защото е вдъхновяващо да си с някой друг и създавайки семейство да го направиш като себе си, да влезеш с всичките си интереси и потребности, а не с отказване от по-въздушните неща в името на ... нещо (какво?).

Личното пространство е нещо, което човек трябва да има и развива на всяка цена. В моите разбирания това е гаранция за щастие. Човек, който има силен личен свят, е по-малко зависим от настроенията на хората около себе си, обстоятелствата и трудните периоди. А това го прави по-добър партньор и по-интересен човек. В крайна сметка не е ли точно това, което на всеки му се иска да бъде? Струва ми се, че доста хора се обичат и въпреки това си омръзват с времето, защото не си дават сметка за малките ежедневни неща, които могат да направят разлика в това да бъдеш интересен първо за себе си, а после и за хората около теб.

Лесно е да се възхищаваш на някой, който е интересен. The big thing е ти да развиваш интересност в себе си. Няма нищо суетно в това. Въпрос на оцеляване е: дали се чувстваш жив или караш по течението.

Как тече времето

Вярвам, че малките стъпки всеки ден правят голяма разлика. И оптимизмът, и радостта от постигнатото, и постоянството. През изминалата година си дадох сметка, че някои навици трябва да се променят. Напрежението, че нещо трябва се прави и неудовлетвореността, че не става бързо, трябва да отпаднат. Продуктивността трябва да намери своя по-здравословен източник.

Затова обичам да се обръщам назад и да виждам, че наистина за една година нещата могат да се променят неочаквано. И почти винаги в желана посока.

Рискувах и напуснах неприятна работа, за да потърся себе си. Успях да приема, че може да не съм одобрявана и въпреки това методично да продължа напред и да налагам своето разбиране. Прекарах 3 месеца в пробване на неща, творене, коване на планове, надежди, страхове, опит за спокойствие и ... малко самота. Накрая с повечко късмет попаднах на креативно място - мое поле на действие. Повярвах си. Снимах се в късометражен филм. Бях двете лица на жената в "Любовникът" по Пинтер. Започнах малка собствена работилница за изработване на красиви неща. Получих пътуване-изненада за рождения си ден. Със затворени очи ме откараха на летището и тогава разбрах, че пътуването-изненада е до Барселона. Прекарах 10 дни на село и влизах в дворовете на хората, за да разговарям с тях и да ги снимам. Получих награда за фотоесето. Снимах фотосесии, идеите за които отлежаваха от около 1 година. Снимах приятели. Снимах подготовката на една от най-близките ми приятелки за сватбата й. Задълбочих някои приятелства, преоткрих радостта от спонтанното емоционално общуване. Станах по-лека като че ли. Направих уеб сайт. Започнах да се грижа за дете...

Иска ми се да вярвам, че отворих сърцето си по-нашироко и позволих вътре да влязат хората. И лекотата.

Иска ми се да вярвам, че имам сили да променям навиците си.

Иска ми се да вярвам, че мога повече да се наслаждавам на това, което се случва всеки ден, вместо да се напрягам, че нещо не се случва.

Ден след ден, като невидимо семенце, нещо хубаво се трупа и един ден разцъфтява в пищно цвете.

Леко есенно потъване

Малко съм потънала в едно интересно, но адски продължително занимание - обстоятелствата се стекоха така, че се наложи спешно аз да направя един сайт. Казано така не значи, че преди 2 седмици имах представа как точно се прави сайт с Joomla!, но ето че човек може и това да разгадае. Та си работя от вкъщи, разцъквам по 12 часа на ден, даже от време на време посягам и към junk food. Забавно е за малко да се потопиш в lifestyle-а на т.нар. програмисти. Обичам такива периоди, когато правиш нещо с хъс и знаеш защо.

Потъването е неизбежно. Гледам да си правя разходки. И тази вечер една тъмна котка, излязла на перваза на осветен прозорец на 3тия етаж, ме накара да се усмихна и рязко да изляза от потъването.

Isn't it ironic?

Днес получих изненадващо обаждане от шефовете на предишната ми месторабота (IT фирма). Там имаше големи сътресения през последния период от пребиваването ми, които бяха сътресения и за моите ценности - писах за това доста в постовете си от януари/ февруари 2009. Та след преврата във фирмата, въпросните нови шефове се появиха, те живеят в Германия и идваха само от време на време в БГ офиса. Те доста ми симпатизираха и с нежелание ме оставиха да си тръгна. Мисля, че видяха в мен нормално отношение и реакции в тогавашните драми на българския работен манталитет, разигравани от колегите ми.

И днес, 9 месеца след онези събития се свързаха с мен, поканиха ме на среща - решили да закриват фирмата в България и ми предложиха да започна да работя за германския им офис като Business Developer, който пътува по цял свят, среща се с клиенти, работи по проекти и пребивава част от времето в Германия, част в България, хотел, кола, 13та и 14 та заплата, а самата заплата е фантастична сума...

Първата мисъл в главата ми беше: "Каква ирония!!!!!!". Ако бях получила подобно предложение преди 3-4-5 години, когато работех на подобна работа (в по-малък мащаб) или най-малкото бях на подобна вълна, щях да скоча до небето от кеф. Мечтаех по едно време работата ми да бъде свързана с много пътувания, в международна компания, с всичкия имидж около това. Това е възможното ми паралелно съществуване, толкова логично до един момент, от което свърнах встрани ... Сега обаче не мога да приема. Не мога да се оттърва от усещането за корпоративно робство, което се крие зад всеки подобен тип работа в такава компания. За липсата на кауза и смисъл, за липсата на създаване и истинска видима полза от твоя труд... Май няма връщане назад... колкото и да не е ясно все още какво е напред.

Затова приех това предложение като едно голямо потупване по рамото - щом ми се оказва доверие да develop-вам за някой друг, защо да не мога да го правя с пълна пара за себе си и за проекта, по който работя в момента. Да, в България нещата се случват маааааалко по-бавно и по-песимистично, но ето, че човек трябва да си вярва, дори и това да означава дълъг процес на изясняване и малки стъпки.

В интерес на истината все още от време на време се сещам с яд и възмущение за тези хора, бившите ми колеги, които бяха свръхзадоволени финансово програмисти, оставени без съществен контрол, непредлагащи никакво лично и емоционално отношение към околните и към живота, повечето останали в ценностното си развитие на ниво 10ти клас, където е важно да вземеш колкото можеш, да се движиш в група и да спазваш "етикета" на групата, да мрънкаш и да скатаваш. И голяма част от тях са женени хора, с деца! Не съм им простила, че бяха такива и показваха презрението си или най-малко недоверието си към мен поради факта, че аз не съм като тях, а се трудех съвестно, доколкото имаше въобще работа. Смятаха, че се "докарвам пред шефовете". Имам много приятели програмисти и те не са такива. Така че не е само от професията.

Криза на средната възраст или някъде все още е циганско лято

Пътувах този уикенд до Македония с фотографската група от лятото, за която вече писах. Отивахме на изложбата на наш "събрат" от курса, който е от малък македонски град, близо до Петрич. Случиха се много силни неща като това да снимаме заедно, да се ентусиазираме взаимно, да разговаряме или да се разбираме без думи, да преживеем заедно емоцията от първите големи стъпки. Нашият македонски приятел не беше единственият, за който това беше голямо събитие - беше поканил една българска певица на джазирана народна музика, чиято музика чухме за първи път в онова село, на онзи фотокурс. И останахме омагьосани. За нея искам да разкажа тук.

Пътуване. Първи думи, точни въпроси, водещи в обща посока отговори. И едно отприщено споделяне, един истински отговор на въпроса "Откога пееш?". Той можеше да е кратък "От 4 години", но беше реалната история за многото малки стъпки на осмеляване, борба с личните страхове, предишното статукво, новата свобода. За изваждането на женствеността и личния чар за сметка на служенето на битовото. За една (неизбежна) раздяла. За позволяването на личната изява, въпреки всички страхове. За научаването на нови начини на общуване, даващи свобода. И цялото това ново начало на 40... Да си простиш за отминалите години, през които си служил на семейния битов живот, вярвайки, че това е утъпкания път към щастието. Да се опиташ да преобразиш визията си на ... хм лелка-учителка (sorry!) в зрялата чаровна дама, която лека-полека се показва отдолу. (Професията на жената, за която разказвам, е начална учителка. От тези, които си вярват. Също и рисува). Да повярваш, че едно ново начало е възможно, да го реализираш. Резултатът от това преобразяване са 2 албума, които са изключително въздействащи и професионални. Като ги чуеш, се чудиш как е възможно въобще тази жена да се е съмнявала в таланта си!

Говорейки с нея, виждах колко крехко е новопостигнатото равновесие и колко болезнено е изкривявала душата си през цялото това време, докато... И как сега лека полека тя се връща. Поразително!

Залята от силата на тази откровеност, си мислех колко много е изкривено поколението преди нас! Как са му внушавали напълно погрешната представа за служенето, за страдането, за отричането от собствените пориви в името на общото семейно "добро". Как дори и да започнеш една връзка с много любов и желание да си различен, тя завършва както всички останали, защото хората се изхабяват, докато не са себе си, а са такива, каквито се очаква да бъдат. Мисля, че да поемат този път е особено изкушение за жените, защото това изглежда толкова близо до щастието, което се очаква за тях. И мисля, че разбрах тази криза на средната възраст, която толкова ме е плашила винаги: когато 20 години живееш в един модел, който не е твоя, когато не се замисляш кой е твоя начин, а възлагаш цялото си щастие върху връзката си с един човек, а не върху твоето дълбоко лично развитие и щастие, вечер след вечер се прибираш от работа и всички ти се струват неблагодарни, светът - особено студено място, а ти - не-жена вече. И тогава какво? Оплакваш се на приятелките си до края на живота си? Ставаш равнодушен и твърдиш, че такъв е животът? Избива те на алкохолизъм? Започваш да намираш начини тайно да правиш всички онези щури, нерационални неща, които не си правил на една по-млада възраст? Все от някъде трябва да се навакса. Съществото на човек си иска своето. Малцина имат силата като тази жена да започнат истинска и дълбока личностна промяна - макар и късно - и тя да даде жадувания резултат. За мен това е единствения изход. Всичко е възможно, всичко е по силите на човека, когато го движи съзидателната сила на изразяване на себе си. Сценарият "Revolutionary road" ("Път на промяната" с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет) не е модерен.

За себе си за пореден път си направих извода, че човекът не трябва да се спира и трябва да е искрен със себе си, независимо на каква възраст е. Че трябва да е искрен с другите за сигналите, които им дава. Най-вече с човека до себе си. Че връзката е нещо, което паралелно се развива, заедно с вътрешното развитие на всеки в нея, а не вместо него. Че не трябва да се отлагат мечтите за после. Че лекотата и личните източници на ентусиазъм са най-важното нещо, без които и най-красивата любов може да се изтощи и да стане банална. Че за битовите въпроси и задължения трябва да се говори и да се разрешават по начин, който е максимално комфортен за цялото семейство. Всеки цени личното си време. Много ценя уюта и красотата в един дом, но не и когато зад това се крият саможертви, мрънкане или преглътнато недоволство.

А навън, в една по-добра южна част от страната, през прозорците на колата се виждаше циганското лято, което все още не си беше отишло оттук.