Нещо романтично - "Ив"

Не знам дали сте съгласни, но според мен четенето на биографии може да бъде много интересно. И вдъхновяващо. Навремето бях скептична  и гледах с подозрението рафтовете на майка ми, пълни с биографии на Моцарт, Шекспир, Мария Кюри, Балзак... Напоследък обаче се улавям, че започвам да чета биография след биография - интересен ми е сякаш повече разказа за реалния живот, отколкото за измисления... Така попаднах на книга за Ив Сен Лоран. Обикновено прочитам книга за няколко дни, а тази чета вече втора седмици... Не ми се иска да излизам от този малко старомоден, романтичен свят на стремеж към съвършенство, иска ми се да осмисля и почувствам всеки детайл, всяко вдъхновение, да си представя всяко оригинално откритие. Начинът, по който е написана е невероятен - леко абстрактен, говори за модата като отражение на времето, в което се създава. И се променя с начина на живот на хората.

Може би защото много ми се иска този наш начин на живот да е по-специален, различен, цветен, наситен, особено ми допадна това разсъждение на самия Ив Сен Лоран:

"Трудно е да се предложат на хората като единствена перспектива работни дрехи за живот, изпълнен с труд. Естествено, трябва да се държи сметка и за това. Аз също платих дан на реалността - всичко, което съм правил досега, са приспособени, сериозни, отговорни дрехи. Но това не стига. Човек има нужда от веселие, от хумор. От реванш. Модата трябва да бъде и празник, да помага на хората да играят, да се променят. Да компенсират поне малко този ужасен, сив, жесток свят, в който са принудени да живеят. Трябва да облечем и техните мечти, блянове, прищевки."

Нека да фантазираме.

My Skin, Your Skin

От няколко години т.нар. улична мода ме увлича много. Открих я чрез гледната точка на http://www.thesartorialist.com/, http://stockholm-streetstyle.com, http://www.garancedore.fr/en. Идеята че можеш да изразиш себе си точно чрез това, което ти отива, а не, което е на мода през този сезон, да изненадаш себе си с необичайна комбинация от цветове и видове дрехи, да намигнеш на някой като сложиш нещо на точки или червени обувки... възможностите за закачки с околния свят са много. В България е прието да се смята, че хората, които обръщат прекалено внимание на начина си на обличане са превзети, суетни, егоцентрични, name it. А за мъжете да не започвам с определенията ... Обаче именно следейки тези сайтове открих нещо, което винаги съм смятала дълбоко в себе си - че красотата е в простотата и естествеността. В креативните комбинации. В дозата лудост към детайла. В това да знаеш кой си и да имаш енергията да го изразяваш всеки ден...

Вярвате или не, когато видя такъв човек по софийските улици, веднага чувствам прилив на щастие. Потайна усмивка заиграва на устните ми, нещо в мен извиква "YES!", а въображението ми се храни с детайлите и цветовете. Понякога си ги записвам. Знам, би било страхотно, ако имах смелост да ги снимам...

Филмови открития

Напоследък попаднах на няколко доста интересни филма и реших да ги споделя:

• My Blueberry Nights
• I Am Love
• One Day
• Serendipity
• The Way We Were
• Tangos Are For Two

Общото между тях е че историите са интересни, актьорската игра е вдъхновяваща и са заснети много красиво. Може би са леко сантиментални особено "Tangos Are For Two", който все пак се развива в Буенос Айрес. Най-силен като актьорска игра е "The Way We Were" с Барбара Стрейзънд и Робърт Редфорд (той е новият ми най-любим актьор, изгледах почти всичките му филми).

Предишният ми списък с добри филмови попадения бях публикувала тук.

Ще ми е интересно да споделите, ако някой от тях е и ваш любим филм.

Още по-хубава година

Тази година беше чудесна! Давам си сметка, че в голяма степен това беше заради колелото, защото излизането с него сякаш ми отвори някакви нови чакри - движение, общуване, емоции,  усещане за красота, градски открития... Покарах колело и в Амстердам! И толкова наситено беше лятото, че есента и зимата се сляха като едно негово продължение, в което замених разходките с колело с разходки със стария лентов апарат (в новия ми-стар блог качвам снимки от това мое ново увлечение). Явно търсачът на емоции в мен не спира да иска своето... Щастлива съм, че има хора, с които тези неща могат да се случват естествено...

Благодарна съм за почивните дни около празниците, когато човек може да си събере мислите, да помечтае и да се зарови навътре, навътре, за да отвори място за нови неща и да събере сили за стари мечти. Не правя големи планове, но силно ми се иска едно нещо, което ми е показало, че отключва всички други - да си давам добре сметка кога и с кои неща съм вярна на себе си и да ги предизвиквам, а тези, с които не съм - да избягвам.

И нека тази да бъде още по-хубава, нали?

Игра

"Какво кара толкова много млади хора да искат да изучават актьорство? Само в програмата на Ню Йоркския Университет по актьорство кандидатстват над 3000 души годишно. Обяснението не може да се крие просто в желанието да станеш знаменитост... Нашите чувства показват какво означава светът за нас... От актьорите се изисква да научат кои са тези чувства, как да имат достъп до тях и какво да направят с тях... Живеейки в общество, което изисква конформизъм, в което се въздържаме да изразяваме емоциите и мнението си, за да се предпазим от обсъждане и критики, какъв по-добър начин да практикуваме това да бъдем човеци от въображаемите обстоятелства, в които на актьорите се разрешава, дори се изисква, да изживяват пълния спектър на своето същество в името на това да бъдат правдоподобни."

("Handbook of Acting Techniques")

Не мога да не си призная, че ми се играе на сцената. Не участвам в театралната група от 2 години, но винаги, когато имам възможност създавам малки сценки за себе си и други себеподобни. Даже се опитвам да събера сили и енергия, за да се върна в трупата. Всички аспекти на темата за емоциите и изразяването на себе си са ми интересни. За мен всеки досег с креативната страна ти дава възможност да излизаш за малко от познатия себе си, да бъдеш някой различен друг възможен Аз. Познаваме ли всичките си лица? Можем ли да приемем, че след достигане на определена възраст няма шанс да открием нещо непознато в себе си? Да се сдобием с нови сетива? Можем ли да спрем да провокираме и да се оставяме да бъдем провокирани? Това все още интересно ли ни е?

И как да изляза от интровертността си, за да празнувам живота, участвайки?

Изкуството да дамстваш

Напоследък се замислям на тази тема, когато задълженията, с които се нагърбвам, станат в повече.

Преди 5-6 години имах една колежка/ шефка, която умееше да прави проникновени анализи и заключения дори от най-обикновените ситуации. Невена беше моето гуру тогава. Та тя изобрети термина "да дамстваш" (поне аз не съм чула някой друг да го употребява;-).

С нея ходехме на чудесни бизнес пътувания в чужбина за срещите на професионалната мрежа, към която принадлежеше фирмата. Самата мреже беше полезно начинание, но колко интересни бяха хората, с които се срещахме по 2 пъти всяка година в различен град... Спонтанно с нея станахме част от група сродни души, която вечер след бизнес частта търсеше удоволствия и казвам удоволствия, защото това не бяха просто обиколки с цел напиване, а бяха цели представления, в които всеки от нас участваше по свой начин. Коктейли, разговори, танци, обиколки на нощните места в непознатия град, неспирен ентусиазъм, предизвикателства, смях, а по-късно и емоционални погледи... Възрастова граница между 30 и 50 години - аз най-младата. Сред тези мъже имаше двама австрийци, които бяха от благородническо потекло. И това нямаше да има значение, ако не им личеше. Всички в групата така или иначе бяха безкрайно мили и стилни, но тези мъже просто бяха самия стил. Нямаше как с Невена да не коментираме как те ни кавалерстват и точно тогава тя заключи в типичния си стил: "Но това те задължава и ти да можеш да им дамстваш".

Да дамстваш - позабравена магия в ежедневие, което те кара да експлоатираш женското си умение multitasking или да сумтиш презрително, когато попаднеш на евтин женски трик. Самите ние забравяме колко благодатно е това усещане. Уверена съм, че мъжете обичат да кавалерстват, когато имат подходящ обект - кой повече, кой по-малко - само ние да си позволим да сме меки и ефирни.

Това струва ли ви се старомодно?

Есенен дзен

Да се осмелиш да се качиш на колело в студена есенна сутрин преди работа в очакване на обещаното затопляне. Усещането да караш с палто, ботуши на токчета, каскет и червена "пощальонска" чанта, преметната през рамо. Удоволствието да си се запътил на закуска с приятел и да имаш време, защото си станал рано. И на връщане да срещнеш възрастно старче, облечено като дядко от италиански филм, разхождащо се най-естествено в този вид измежду забързаните хора по тротоара и в отговор на твоето оглеждане да те поздрави: "Добър ден".