неделя, 6 май 2012 г.

Най-забележителното през април беше...

... посещението ми на панаира i Saloni в Милано - най-значимият панаир в света на мебелния дизайн. Голямото вълнение и вдъхновяване се разбира от само себе си, а в другия ми блог http://linawings.wordpress.com/ съм написала пост за нещата, които ми се сториха най-оригинални.

... завръщане към корените на креативността, пречупване на рутината.

събота, 5 май 2012 г.

Re: "За кого са книгите" - при Вила Вилекула

Све от Вила Вилекула ме предизвика с интересната тема за четенето, тъй като с нея споделяме тази обща страст. Све е по-романтична, по-бавна към книгите, както и разказва в поста си: "Книгата е хубаво да се подбира внимателно като приятелите и да й се отделя нужното внимание". Иска ми се да можех да кажа, че и при мен е така, но всеки според природата си...

Открай време книгита за мен са начин за бягство от по-малко цветната реалност в света на дълбоките емоции, пречупване на действителността към мечтите, позволение за мечтане, сравняване на модели, стимул на въображението... От тях съм си правила извод за "правилните" житейски позиции, за смисъла на нещата, които правим и чувстваме, надъхвала съм се за "подвизи". И тъй като изпитвам любопитство да общувам с най-разнообразни хора, така подбирам и книгите. Може би съм загубила стотици ценни часове и с хората, и с книгите, попадайки на разочароващо общуване, но и съм откривала съкровища ей-така - водейки се от непредпазливост и спонтанност. Може би съм пропуснала ценни книги/ хора, които бих открила, ако някой ме беше насочил. Но такава е природата ми - обичам да опитвам.

Така че ако попадна на истински впечатляваща книга, я изгълтвам с колкото мога по-голяма скорост, оставям емоцията да ме завладее и не мога да си давам почивки. Затова обикновено от първия прочит ми остава водовъртеж от емоции и ако книгата наистина ме е докоснала, я препрочитам по няколко пъти, докато науча наизуст отделни фрази и ситуации. Отскоро развих обич към биографиите и открих, че се замислям много повече, не подхождам емоционално, а аналитично и тогава от само себе си чета бавно, пестеливо. Попадам в света на героя и не ми се иска да свършва. Може би ми се иска тутакси да превърна своя свят в неговия...

Дълги години четях за себе си, но през последните няколко години се появяват хора, с които от само себе си започваме да обсъждаме книги. Да обменяме. А една приятелка ме насърчи да подчертавам и да разменям книги с подчертавания и бележки (постът ми http://www.dayseasons.blogspot.com/2010/05/blog-post.html е вдъхновен от това).

Така че, мила Све, мисля, че книгите определно са за всеки - според характера му му дават това, което търси.

събота, 14 април 2012 г.

Традиция или време за себе си?

През последните години, откакто аз се грижа за приготовленията около празниците (а не мама), все повече ги приемам като чакана ваканция, време за себе си, време за всички отлагани неща от личния списък... Нямам установена позиция - приятно ми е да създам празнична атмосфера, да приготвя нещо, но после когато отиде целия ми ден, изпитвам раздвоени - дали това беше наистина нужно. В. не държи на тези неща. В това отношение той е верен на себе си - прави това, което му се прави в момента. Няма никакви угризения, че нещо не е подготвено за празника. ОК е. Иска просто да се чувстваме добре. А аз се люшкам между това да призная, че не ми се боядисват яйца, че не ми е до религиозния празник, а просто ми се иска да грабна деня, да го използвам докрай за себе си, за нас. И неодобрението ми, когато видя хора, които купуват всичко наготово и само консумират, без да влагат нещо от себе си. И ходят на църква, защото така е прието и защото е празник.

Разбирам значението на традицията, чувствам се гузно, когато не я следвам, но някак ми се изплъзва смисълът й за мен тук и сега, в моя живот и във все недостигащото време за мечти.

вторник, 31 януари 2012 г.

Нещо романтично - "Ив"

Не знам дали сте съгласни, но според мен четенето на биографии може да бъде много интересно. И вдъхновяващо. Навремето бях скептична  и гледах с подозрението рафтовете на майка ми, пълни с биографии на Моцарт, Шекспир, Мария Кюри, Балзак... Напоследък обаче се улавям, че започвам да чета биография след биография - интересен ми е сякаш повече разказа за реалния живот, отколкото за измисления... Така попаднах на книга за Ив Сен Лоран. Обикновено прочитам книга за няколко дни, а тази чета вече втора седмици... Не ми се иска да излизам от този малко старомоден, романтичен свят на стремеж към съвършенство, иска ми се да осмисля и почувствам всеки детайл, всяко вдъхновение, да си представя всяко оригинално откритие. Начинът, по който е написана е невероятен - леко абстрактен, говори за модата като отражение на времето, в което се създава. И се променя с начина на живот на хората.

Може би защото много ми се иска този наш начин на живот да е по-специален, различен, цветен, наситен, особено ми допадна това разсъждение на самия Ив Сен Лоран:
"Трудно е да се предложат на хората като единствена перспектива работни дрехи за живот, изпълнен с труд. Естествено, трябва да се държи сметка и за това. Аз също платих дан на реалността - всичко, което съм правил досега, са приспособени, сериозни, отговорни дрехи. Но това не стига. Човек има нужда от веселие, от хумор. От реванш. Модата трябва да бъде и празник, да помага на хората да играят, да се променят. Да компенсират поне малко този ужасен, сив, жесток свят, в който са принудени да живеят. Трябва да облечем и техните мечти, блянове, прищевки."
Нека да фантазираме.

понеделник, 30 януари 2012 г.

My Skin, Your Skin

От няколко години т.нар. улична мода ме увлича много. Открих я чрез гледната точка на http://www.thesartorialist.com/, http://stockholm-streetstyle.com, http://www.garancedore.fr/en. Идеята че можеш да изразиш себе си точно чрез това, което ти отива, а не, което е на мода през този сезон, да изненадаш себе си с необичайна комбинация от цветове и видове дрехи, да намигнеш на някой като сложиш нещо на точки или червени обувки... възможностите за закачки с околния свят са много. В България е прието да се смята, че хората, които обръщат прекалено внимание на начина си на обличане са превзети, суетни, егоцентрични, name it. А за мъжете да не започвам с определенията ... Обаче именно следейки тези сайтове открих нещо, което винаги съм смятала дълбоко в себе си - че красотата е в простотата и естествеността. В креативните комбинации. В дозата лудост към детайла. В това да знаеш кой си и да имаш енергията да го изразяваш всеки ден...

Вярвате или не, когато видя такъв човек по софийските улици, веднага чувствам прилив на щастие. Потайна усмивка заиграва на устните ми, нещо в мен извиква "YES!", а въображението ми се храни с детайлите и цветовете. Понякога си ги записвам. Знам, би било страхотно, ако имах смелост да ги снимам...

неделя, 8 януари 2012 г.

Филмови открития

Напоследък попаднах на няколко доста интересни филма и реших да ги споделя:
Общото между тях е че историите са интересни, актьорската игра е вдъхновяваща и са заснети много красиво. Може би са леко сантиментални особено "Tangos Are For Two", който все пак се развива в Буенос Айрес. Най-силен като актьорска игра е "The Way We Were" с Барбара Стрейзънд и Робърт Редфорд (той е новият ми най-любим актьор, изгледах почти всичките му филми).
Предишният ми списък с добри филмови попадения бях публикувала тук.

Ще ми е интересно да споделите, ако някой от тях е и ваш любим филм.

неделя, 1 януари 2012 г.

Още по-хубава година


Тази година беше чудесна! Давам си сметка, че в голяма степен това беше заради колелото, защото излизането с него сякаш ми отвори някакви нови чакри - движение, общуване, емоции,  усещане за красота, градски открития... Покарах колело и в Амстердам! И толкова наситено беше лятото, че есента и зимата се сляха като едно негово продължение, в което замених разходките с колело с разходки със стария лентов апарат (в новия ми-стар блог качвам снимки от това мое ново увлечение). Явно търсачът на емоции в мен не спира да иска своето... Щастлива съм, че има хора, с които тези неща могат да се случват естествено...

Благодарна съм за почивните дни около празниците, когато човек може да си събере мислите, да помечтае и да се зарови навътре, навътре, за да отвори място за нови неща и да събере сили за стари мечти. Не правя големи планове, но силно ми се иска едно нещо, което ми е показало, че отключва всички други - да си давам добре сметка кога и с кои неща съм вярна на себе си и да ги предизвиквам, а тези, с които не съм - да избягвам.

И нека тази да бъде още по-хубава, нали?