сряда, 8 декември 2010 г.

Малко свеж полъх

Наскоро обсъждахме в една компания от хора с креативна нагласа темата за случването на идеите. Има толкова много хора, които имат идеи и вярват, че могат да направят нещо голямо, различно, интересно - и слава Богу! Но повечето работят нещо различно от истинското им творческо увлечение и разчитат на няколкото часа на седмица, които им остават свободни от работа, срещи с приятели, домашни задължения и т.н. И не стига, че времето е малко, ами има и телевизия, и Интернет. Макар че все повече хора осъзнават, че нямат нужда от тях. Но може би едва като минем определена възраст... На едно момче на 24 г. от въпросната компания, което се тюхкаше, че е принудено да работи, за да си плаща наема, вместо да стои по цял ден пред пианото и да създава велики произведения, му дадох следния пример: не малко от великите творци на 19 и началото на 20 век са работили мизерни чиновнически работи по повече от 8 часа на ден, но като се приберат вкъщи след работа, запалват свещта и пишат до посред нощ. Или на кухненската маса след като са сготвили вечерята и са приспали децата. Няма губене на време от привидни краткотрайни забавления, контрапунктът на работата е творенето - при всякакви условия, на всяка цена, защото това е истински нужно.

В тази връзка искам да споделя 2 много ценни книги, които ми донесоха истинско удоволствие (както и самото откритие, че има сайт, на който можеш да поръчаш книги онлайн, без да плащаш shipping - www.bookdepository.com):

Тази статия за начина, по който организира ежедневната си работа големия графичен дизайнер James Victore http://the99percent.com/articles/6944/James-Victore-Dont-Be-A-Design-Zombie особено ме вдъхнови да изследвам още тази тема, която ме вълнува от край време, но все отлагах четене по нея. Така дойдох до книгата "Victore, or Who Died And Made You Boss", която само на пръв поглед е за неговия концептуален графичен дизайн. Освен че е невероятно красива, между редовете чета за човек, който не се е страхува да бъде персонален и настойчив в представянето на концепциите си, да изразява себе си и не на последно място да организира живота си така, че да има толкова нужния баланс между работа и лично време със семейството. Може би защото при него не е работа, а призвание и житейско търсене.

Така стигнах и до книгата на създателя на марката Behance Scott Belsky "Making Ideas Happen". Behance имат сайта the99 percent, чийто фокус е именно начина, по който идеите се осъществяват, известната платформа за свободно качване на артистични проекти http://www.behance.net и симпатичните книжни тефтери и инструменти за лично организиране на работата pа хора, които се занимават с креативни дейности. Мислех си, че вече съм ветеран в сферата на литературата за само-усъвършенстване, но четейки книгата в момента, въпреки леко американския стил, постоянно се изненадвам от малки и големи хитрини, които ме въодушевяват да гледам на организирането като нещо не по-малко гениално от самите идеи. Не че това е особено нова мисъл, но човекът изследва темата от много години и недвусмислено заявява неща от типа на това, че хора с не толкова велики идеи, но които са ги реализирали и мултиплицирали в други идеи и начинания реално оказват по-голямо въздействие от хора с гениални идеи, които са си останали само идеи. Или това, че креативните хора се гордеят с това, че не могат да се организират като знак едва ли не за особена гениалност, а всъщност така си слагат сами спирачки. Като си помисля колко години гледах на себе си като на по-скоро организиран човек, който поради тези си качества едва ли може да бъде и особено изобретателен. Така се радвам, че има съвременна трактовка на тази дилема и вярване, че човек може да съчетава и двете. С нетърпение навлизам в книгата, вдъхновява ме в много посоки.

Не че положението от предишния пост се е променило, но някак човек свиква и с най-лошото и продължава да има нужда да забелязва красивото в живота въпреки всичко. Имам добра опора в креативните си занимания, малко по малко реализирам лични творчески идеи, но нека да покажа, когато имам цялостен резултат.

Хубаво е есента да прилича на пролет.