Как се случват нещата, които искаш - 2

Миналата година писах по тази тема, една от най-любимите ми, тогава беше за някои прозрения за щастието в личния и любовния живот. Най-ценното уж...

Но ето че за мен настъпи периодът, в който цялата събирана през годините гордост, нужда от постижения, нужда от утвърждаване на собствените сили, увереност, жажда да се случват нещата, сега искат да се излеят. Загатвах напоследък за това. Това може би не са само светли и чисти емоции, но така или иначе ги има, така или иначе дойде ред и в тази сфера да поекспериментирам със себе си. До къде мога да издържа... До къде си вярвам... Колкото повече оклюмват другите, толкова повече са заричам да направя и да измисля възможното и невъзможното. Да мобилизирам всички скрити сили. Да се разгърна. Мазохистично, но чувствам необходимо. Онзи вътрешен барометър (не мислех, че ще доживея да използвам тази дума, беше любима на баба ми, т.нар. "Барометъра") ми казва, че дори и да имам чувството, че затъвам и размествам пластове в живота си, има някаква причина за това. Трябва да го изтърпя или да го преборя.

Може би дотук звучи абстрактно, но ето няколко факти: семейната фирма на приятеля ми и неговото семейство е в тежко финансово положение. Това е мястото, където за първи път от много време изпитах ентусиазма на екипната работа, усетих пространство за измисляне и развихряне, чувствах се себе си. Това не се е променило, но в ситуация на борба за оцеляване нищо не е същото. Фирмата е видяла много добри времена, преди аз да се появя в живота на моя любим и да започне кризата след това, но като че ли разглезени от това, разни хора, от които зависят нещата на различни нива, не са се стегнали навреме или нямат капацитета да го направят. Много идеи започнахме през периода, от когато работя там. Някои идеи и завършихме. Но в крайна сметка в бизнеса нещата се свеждат до кеш-а в края на месеца. Бавно и със закъснение във фирма, която разполага само с потенциала и хъса на хората, работещи вътре - дефицитна стока принципно - се трупа познание за това какво, кога и как е оптимално в бизнеса.

И ето че с течение на времето аз напредвах в познанията си и дойде момента да поема по-големи отговорности. От миналата седмица организирам връзките с клиенти и предвижването на проектите - с 2 думи трябва да правя така, че по-ефективно да влиза въпросния кеш. В добри времена организирането на работата на хора, комуникацията, динамиката, шяха да са точно моето нещо. В тия времена обаче с приятеля ми чувстваме как сякаш само ние двамата сме способни да издържим и конкретно организираме нещата. Някак други хора, на които се е разчитало във времето, изпадат в нереалистичност и объркване в лицето на голямата заплаха. Не мога да се хваля разбира се, нямам все още конкретни резултати, а само решимост, но в такива времена човек се калява, защото искаш ли "Нещата да се случват", трябва да ти стиска да се изправиш пред най-трудното и с всички мобилизирани сили, ден след ден, трябва да мислиш какво може да се направи още.

За това не съм сигурна, че се пише много в "позитивната литература". Аз харесвам този тип книги, те окуражават човека, но там като че ли се набляга на "Позволи си да изживееш мечтите си, рискувай, зарежи това, с което си свикнал, дори и да се провалиш така е по-добре, отколкото да водиш среднярско съществуване" и прочие. Чувството обаче да си в окото на бурята е малко познато и коментирано, мисля. Кара човек да се чувства самотен... да стиска зъби... да събира душата си в шепа... да иска да скита по улиците след работа, за да усети вятъра и дъжда и да почерпи сили от природата. Бях скоро на рожден ден в един клуб и не можах да не си помисля, че точно в момента огромна пропаст дели безгрижните танцуващи и пиещи хора наоколо и начина, по който се чувствам в този си период.

И човек неизбежно си задава въпроса: "Защо по дяволите си струва човек да прави всичко това, вместо да продаде душата си на корпоративната система, да си кара колата модел Средна класа и да вечеря с приятели в Mojito, изживявайки се като преуспял?".

Не че бих могла да го направя.

Виж ти, виж ти...

Jazz Fm са публикували на сайта си по-голяма част от последния ми постинг. Не очаквах, но много се изкефих!