Не знам дали сте съгласни, но според мен четенето на биографии може да бъде много интересно. И вдъхновяващо. Навремето бях скептична и гледах с подозрението рафтовете на майка ми, пълни с биографии на Моцарт, Шекспир, Мария Кюри, Балзак... Напоследък обаче се улавям, че започвам да чета биография след биография - интересен ми е сякаш повече разказа за реалния живот, отколкото за измисления... Така попаднах на
книга за Ив Сен Лоран. Обикновено прочитам книга за няколко дни, а тази чета вече втора седмици... Не ми се иска да излизам от този малко старомоден, романтичен свят на стремеж към съвършенство, иска ми се да осмисля и почувствам всеки детайл, всяко вдъхновение, да си представя всяко оригинално откритие. Начинът, по който е написана е невероятен - леко абстрактен, говори за модата като отражение на времето, в което се създава. И се променя с начина на живот на хората.
Може би защото много ми се иска този наш начин на живот да е по-специален, различен, цветен, наситен, особено ми допадна това разсъждение на самия Ив Сен Лоран:
"Трудно е да се предложат на хората като единствена перспектива работни дрехи за живот, изпълнен с труд. Естествено, трябва да се държи сметка и за това. Аз също платих дан на реалността - всичко, което съм правил досега, са приспособени, сериозни, отговорни дрехи. Но това не стига. Човек има нужда от веселие, от хумор. От реванш. Модата трябва да бъде и празник, да помага на хората да играят, да се променят. Да компенсират поне малко този ужасен, сив, жесток свят, в който са принудени да живеят. Трябва да облечем и техните мечти, блянове, прищевки."
Нека да фантазираме.
2 коментара:
Благодаря ти за това, което си написала в моя блог! Прочетох трите поста, за които си публикувала линкове, а и видях този пост със зодиите. Истината е, че много се развълнувах. Защото това, което рисуваш ти, е това, което преживявам аз с моя Близнак. Почти. Харесах последното от трилогията – това за Омагьосаната гора. Звучи по съвсем различен начин от предишните 2. Много окуражителни думи си ми написала, а сълзите в очите ми, докато четях, бяха защото надеждата проблясна – че хората не само оживяват след това, а стават и по-силни и преоткриват неща!
p.s. Опитвам се да ти оставя коментар по всякакъв начин,но не става с името ми от wordpress. (digitalenzvuk)
Здравей,
отговарям ти с известно закъснение, много се зарадвах, че съм ти дала малко позитивизъм.
Исках да ти кажа и да не отписваш напълно мъжете Близнаци. Например след моя опит с Близнака, за който говорихме, Любовта, която ми прати Съдбата беше също Близнак, но аз вече познавах природата им и я посрещам с усмивка. Разликата разбира се е че освен всичко друго човекът заслужава пълно доверие.
Just keep on walking!
Публикуване на коментар