През последните години, откакто аз се грижа за приготовленията около празниците (а не мама), все повече ги приемам като чакана ваканция, време за себе си, време за всички отлагани неща от личния списък... Нямам установена позиция - приятно ми е да създам празнична атмосфера, да приготвя нещо, но после когато отиде целия ми ден, изпитвам раздвоени - дали това беше наистина нужно. В. не държи на тези неща. В това отношение той е верен на себе си - прави това, което му се прави в момента. Няма никакви угризения, че нещо не е подготвено за празника. ОК е. Иска просто да се чувстваме добре. А аз се люшкам между това да призная, че не ми се боядисват яйца, че не ми е до религиозния празник, а просто ми се иска да грабна деня, да го използвам докрай за себе си, за нас. И неодобрението ми, когато видя хора, които купуват всичко наготово и само консумират, без да влагат нещо от себе си. И ходят на църква, защото така е прието и защото е празник.
Разбирам значението на традицията, чувствам се гузно, когато не я следвам, но някак ми се изплъзва смисълът й за мен тук и сега, в моя живот и във все недостигащото време за мечти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Sieze the day :) И на мен подобни мисли ми се въртяха тези дни...
Да се присъедния и аз към тези мисли, но с някои допълнения.
Дълго време и аз се люшках в такима терзания - хем исках да спазвам традицията, хем убийственото шетане покрай празника ме изтощаваше безкрайно и вкусът от всичко приготвено ми се загубваше.
Напоследък обаче като че ли настъпва някаква промяна в отношението ми. Започвам с подготовката за празника отрано, в главата си оформям идеите за това какво ще правя и какво не. Започвам да разчиствам по-рано, за да не правя това преди празника, а тогава да ми остава време само за готвене.
Преди не можех да готвя, но напоследък откривам, че това е доста приятно занимание, което се доближава до медитацията - толкова се съсредоточавам в продуктите и рецептите, че изхвърлям всякакви други мисли от главата си. Харесва ми в дома да кипи живот - да светят лампи, да е топло и свежо, да мирише на манджа, да тропат прибори, да се чуват гласове. Харесва ми, когато мъжът ми мучи от удоволствие на моите манджорляци и още повече ми харесва, че той осъзнава, че го обгръщам с внимание и повечето неща ги правя заради него и съответно започна и той да се грижи повече за мен.
Хубаво е, когато имам време за себе си, но на празника е хубаво да правим нещата един за друг.
Чела ли си за случая Розето?
Май в това е истината - http://www.public-republic.com/magazine/2011/01/66293.php
Поздрави и бъди щастлива - не му мисли много, просто бъди...
Таня
С известно закъснение се включвам по темата: Благодаря Таня за гледната точка. И аз харесвам усещането за общност, за ритуали, за простота.Но харесвам и толкова много други неща, че времето физически не ми стига. Не мога да съм само един тип. И така от вълна на вълна, нещата се получават от само себе си, предполагам. Поздрави и на теб, раздвам се, че още се появяваш тук
@ Sve: просто си приличаме и по това;-)
Публикуване на коментар