Не беше много отдавна времето, когато живеех в омагьосаната гора на безнадеждното обичане под пленителната и топла като слънчеви лъчи магия на една любов, която нямаше бъдеще, но изпълваше душата ми с радост. Няколко пьти бях опитвала да изляза от тази гора, но усещането, че магьосникът в нея е най-хубавото, което може да ми се случи, ме караше да отговарям на взаимното желание и се връщах. Последният път беше само преди 10 месеца. Тогава се появи Човекът, който трябваше да се появи и на един дъх успях да се откъсна от гората, да избягам и да не поглеждам назад. Всичко беше различно и попаднах в пълното олицетворение на така мечтаната от мен Свободна любов...
Случи се така, че онзи ден за малко пак надникнах в омагьосаната гора... И изпитах благодарност и облекчение - такива, каквито може да изпитва някой спасил се от буря... от буря, която е била вълнуваща... за това, че сега всичко е различно, че аз съм каквато искам да бъда и нямаше да бъда, ако не бях минала през това... Всичко е точно такова, каквото трябва да бъде!!! Но ако не беше ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар