Да се осмелиш да се качиш на колело в студена есенна сутрин преди работа в очакване на обещаното затопляне. Усещането да караш с палто, ботуши на токчета, каскет и червена "пощальонска" чанта, преметната през рамо. Удоволствието да си се запътил на закуска с приятел и да имаш време, защото си станал рано. И на връщане да срещнеш възрастно старче, облечено като дядко от италиански филм, разхождащо се най-естествено в този вид измежду забързаните хора по тротоара и в отговор на твоето оглеждане да те поздрави: "Добър ден".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар