Напоследък все по-често се улавям да си казвам "И това ще стане някога, някъде". После видях, че съм го написала и в предния пост. Обичам да вярвам в предопределеността за случване на силните желания, но действената ми природа се бунтува на това отлагане.
Сигурно и вие имате списък с добри намерения и мечти, които изглеждат абстрактни, трудоемки, невъзможни, толкова че даже рядко се осмелявате да мислите за тях. Но са толкова желани. Все си мисля, че животът ми би бил различен, ако се случат, ако обстоятелствата се стекат, така че..., ако започна и независимо колко време ми отнеме, ден след ден го правя... Но ... не го правя. Не и сега. Нямам енергия за нови големи планове, цялата ми сила отива във фирмата - тук и сега. И това някога е било мечта. Която се е превърнала вече в ежедневие. Напомням си за това от време на време. И събирам сили да запазя work-life balance и ... да не мe боли да мечтая, че някога някъде ще загубя контрола и ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Ако знаеш колко често и аз си го мисля това "някога, някъде". Но после си казвам - всеки един момент съм част от голямото всичко. И се усмихвам наум :)
Знам за какво говориш. Чудя се какво става с изкуството ти. Ще се опитам да се върна назан за повече от година - може би си писала за това. ПЪк и ми е интересно. Толкова често имам чувството, че чета себе си :)
Съжалявам, че отговарям с гигантски закъснение на коментарите, но бях погълната от моите си неща и нямаше да мога да изразя @Sve истинското си отношение към темата за това, че и аз чувствам, че сме едно цяло всички и че няма нужда от тъга, а човек може да се гмурне в това едно цяло и да изплува, озовал се в неочаквано правилната посока
@ lyd: мерси, че питаш. Тихо и кротко шия, като събера достатъчно сили да изснимам нещата, ще покажа. А новината от 2 дни е, че ще участвам в първия си базар на "занаятите" и ще трябва да активизирам всичкото налично свободно време, за да изпълня програмата максимум, която съм изпълнила. И установявам, че апетитът идва с яденето... Повтарям си го, във връзка с този пост
Публикуване на коментар