Игра

"Какво кара толкова много млади хора да искат да изучават актьорство? Само в програмата на Ню Йоркския Университет по актьорство кандидатстват над 3000 души годишно. Обяснението не може да се крие просто в желанието да станеш знаменитост... Нашите чувства показват какво означава светът за нас... От актьорите се изисква да научат кои са тези чувства, как да имат достъп до тях и какво да направят с тях... Живеейки в общество, което изисква конформизъм, в което се въздържаме да изразяваме емоциите и мнението си, за да се предпазим от обсъждане и критики, какъв по-добър начин да практикуваме това да бъдем човеци от въображаемите обстоятелства, в които на актьорите се разрешава, дори се изисква, да изживяват пълния спектър на своето същество в името на това да бъдат правдоподобни."

("Handbook of Acting Techniques")

Не мога да не си призная, че ми се играе на сцената. Не участвам в театралната група от 2 години, но винаги, когато имам възможност създавам малки сценки за себе си и други себеподобни. Даже се опитвам да събера сили и енергия, за да се върна в трупата. Всички аспекти на темата за емоциите и изразяването на себе си са ми интересни. За мен всеки досег с креативната страна ти дава възможност да излизаш за малко от познатия себе си, да бъдеш някой различен друг възможен Аз. Познаваме ли всичките си лица? Можем ли да приемем, че след достигане на определена възраст няма шанс да открием нещо непознато в себе си? Да се сдобием с нови сетива? Можем ли да спрем да провокираме и да се оставяме да бъдем провокирани? Това все още интересно ли ни е?

И как да изляза от интровертността си, за да празнувам живота, участвайки?