Имало си обяснение

Споменах преди време, че чета (по-скоро бих казала изучавам:-)) книгата "Making Ideas Happen" на Scott Belsky. Тя е базирана върху много подробно изследване на моделите и пречките в мисленето на хората с творчески професии за това как превръщат своите идеи и тези на екипите си във факт. Оказа се безкрайно смислена книга, в нея открих практични отговори на въпроси за същността на креативната работа, върху които съм се чудила не малко, вкл. и в този блог (например този и този).

Особено интересно ми се стори, че Belsky е стигнал до типизиране на хората в 3 категории: Dreamer (Генератор на визия и идеи), Doer (Който свършва нещата) и Incrementalist (най-общо Човека, който подпомага растежа на нещо). Очевидно е кои са силните страни на първите 2 типа и че се комбинират и допълват добре в екип, а сами или заобиколени от себеподобни, издишат в определена посока. Аз се разпознах като третия тип - Incrementalist. На пръв поглед това е човекът, който комбинира силните страни на първите 2 типа - може както да измисли идеи и да има визия, така и да организира свършването на нещото.

ОБАЧЕ се оказва, че поради тази ценна и полезна комбинация Incrementalist-те се изкушават да се захващат с твърде много проекти, просто защото... могат. И като резултат не постигат изключително голям успех в нито 1 от тях. Имат добри постижения безспорно, но могат да постигнат много повече, ако се концентрират в по-малък брой неща. Затова лекът за Incrementalist-те е да си партнират или с Doer, или с Dreamer, който да ги тласне в по-определена посока, където да се застопорят. Заобиколени от Dreamers те се изявяват като Doers, а заобиколени от Doers могат да се отпуснат и да бъдат Dreamers.

Всичко това ме окуражи да вярвам, че има начин да балансираш нещата за себе си, след като опознаеш модела си на мислене в тази деликатна сфера. Вдъхновявам се от подходите, описани в книгата и храня надежди за постепенна промяна в някои навици.