Животът е сцена и всички ние...

сме актьори. Аз вярвам безспорно в това. В немалко моменти от ежедневието ни ни се отдава възможност за performance, за изразяване, за по-интересно реагиране в разни ситуации, а не следване на рутината и стандартното поведение. Обичам да се възползвам от тези ситуации. Без тях дните ми биха били твърде еднакви и равни.

Имам един познат, който е IT специалист и замина преди 1 г. да работи в Щатите. Той е леко интровертен, но търсещ и чувстващ човек. С него разговорите винаги са необичайни, но успява да ме ядосва, защото хем търси и се нуждае от интересни ситуации, хем когато дойдат, е по-силен в чувствата и желанията си, отколкото в случването им в живия живот. Затова много приятно се изненадах, когато покрай Коледните размени на пожелания, получих от него следното: "През тази година си обещах да бъда перфектен или и да не успея, но винаги да опитвам и давам всичко от себе си... Имам един въпрос към теб. Въпросът е малко странен, но все пак мисля, че ще разбереш какво те питам - Как вярваш в себе си, как започваш, работиш и постигаш всички неща, които правиш? Разбира се, ако не желаеш не ми отговаряй. "

Аз със сигурност исках да си кажа мнението;-) Реших, че метафора с актьорската игра би била най-добрия отговор. Режисьорката на нашата театрална група (която вече не посещавам, но продължавам да следя) използва често термините "да натиснеш още" или да "играеш на 100", имайки предвид не вяла игра, не симулиране на нещо, което трябва да е, а вживяване с енергия на 100%. Това не може да се прави по време на всички репетиции, даже не се прави и на някои генерални репетиции, защото актьорът трябва да си пази енергията, но на основните трябва да се направи, за да се види докъде може да стигне актьора, доколко може да влезе/ излезе в/от себе си. И ако не е достатъчно, режисьорката казва "Натисни още". И тогава се оказваш пред бяло поле на неограничени възможности, където не си бил преди. И пробваш - да повярваш, да се вживееш още повече в дадената ситуация и роля, да надскочиш себе си и обичайните си реакции и начини, по които правиш нещата. Най-готиното чувство е когато успееш да изненадаш не само другите, но и себе си. "Ето това си заслужава да се опитва, това е интересно" - написах на моя приятел. Мисля, че ме разбра и бяхме на една вълна.

Обичам хора, чиито вяра във "филма" не успява да се скапе въпреки всички гадни страни на живота и безличното понякога ежедневие. На които животът продължава да им е интересен и наблюдават, изживяват, опитват. Това момче е от тях, поне отвътре. Надявам се тази година и в живота случващ се навън.