Въпреки че обожавам Алън Шор, съм принудена да призная, че такъв човек не съществува в действителност. Той е герой на адвокатски сериал (ах, изненада, та аз не гледам сериали, даже нямам телевизор).
През декември изпитах необходимост да разпускам с някакъв лек филм и се сетих за времената, когато "Али Макбийл" ме вдъхновяваше в представите ми за мен като юпи. Макар тази необходимост да отмина (а може би не съвсем), остана готиното чувство, че ако ще водиш офис живот, то нека да е шантаво и дръзко и какво по-стимулиращо от един сериал. Така попаднах на "Boston Legal".
За мене той се превърна в добър приятел и източник на вдъхновение. Във времена, в които ми се налага да съм tough, да преговарям с капризни и параноични клиенти, да залагам на борбеността, а не на вродената си чувствителност, имах нужда от role model на асертивност, примесена с чувство, че всички малко или повече са луди по свой начин. Това е гледната точка, която ме спасява да не приемам твърде лично динамичната въртележка, в която се намирам в този си период.
Когато някой стратегически ход с клиент сполучи и запазя самообладание и твърдост, си мисля "Как ми се иска да благодаря лично на Алън Шор". Ама като не съществува, на кой да благодаря?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
На себе си, разбира се :)
И добре, че Алън Шор не съществува, за да можеш да разбереш, че го дължиш на себе си, не на него.
Умението да приложиш наученото, последваш модела, постигнеш желаното си е твое и само твое :)
Усмивки :) от мен
Хехе, той въпроса май звучи малко риторично, но не това имах предвид, а че е малко комично, че на тази възраст ме вдъхновява измислена личност.
Но понякога просто имаш нужда да уловиш вдъхновение, откъдето и да се появи.
Поздрави и от мен!
Публикуване на коментар