Защо толкова много хора имат нужда работата в офиса да структурира деня им, и когато останат сами на себе си, не знаят какво точно да правят, за да им е интересно? Чувстват се неловко, неполезни, като риби на сухо. Като че ли само работата за някой и получаването на заплата те определя като полезен индивид на обществото. Не би ли трябвало да изхождаме първо от това каква е нашата полезност за самите нас? Вярвам, че тогава удовлетворението от труда, независимо под каква форма е той, е несравнимо...
С тази концепция започвам периода на "творческа отпуска", както го нарече една приятелка. Признавам, трябваха ми няколко дни, за да се оттърся от някакво вцепенение, което неизбежно те обхваща, когато излезеш от позната схема и прекрачиш "отвъд". Решила съм да не се отдавам на прекалено ексзистенциални размисли, а да подхвана "плана", който разбира се е съставен отдавна и съдържа неща, които буквално ме карат да подскачам от възторг. Да се наслаждавам на този период... Това не може да не доведе до добри резултати, дори и те да са по-скоро като инвестиция на този етап, с възвръщаемост в неизвестно бъдеще. Вярвам в дисциплината, за да се случват нещата! А принципа "Баба знае и две, и двеста" ми дава увереност, че мога да се справям. Най-важното е че чувствам, че точно това трябва да направя в момента и че имам силна подкрепа на единомислещи. Да живеят "белите пари за черни дни"!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
само така, слънце! просто повечето хора избират сигурността пред риска, и донякъде ги разбирам, защото дълго време и аз бях от тази страна на барикадата. сега обаче съм от свободните атоми и се чувствам прекрасно! опитността е строго индивидуална, това си е твоят път, така че подкрепям с две ръце опитите за полет, размахай криле и давай смело нагоре!
Разбира се, всеки е свободен да търси щастието си, както намери за добре - чрез сигурност или чрез риск. Само да го намира и задържа! И да не се чувства длъжен да следва определени модели, а да търси своите активно.
Благодаря!
Можеш да имаш угризения за безполезност дори и ако си самонает и си избрал риска пред заплатата ... улавям се, че се проверявам колко часа съм работила и ми е някак гузно, че се появявам в офиса си само три дни в седмицата за по три часа, а работата, която върша вкъщи е примесена с блогване и други "неработни" неща, и ... опитвам се, опитвам се да се отърся от тоя обществен надзирател в собствената ми глава. Искам да адвокатствам на безполезността :)
Публикуване на коментар