Мислех си тия дни как се промени ежедневието (поне засега позитивно) на разни познати и приятели, които са напуснали напоследък работа или са били съкратени и сега са в "алтернативен" период. Като цяло са някак по-разкрепостени, по-търсещи. Трудностите мобилизират и изваждат неупотребяван запас. В правилния тип хора, разбира се. Може да е временен ефект, но със сигурност ще е запомнящ се период.
По този повод с изненада наскоро получих е-мейл от мой близък човек, който работи като brand manager в европейската централа на една от най-комерсиалните американски компании за бързооборотни стоки. Той е човек, който се люшка между сигурността и нивото, което му дава работата и духовността и приключенстването, коита са му присъщи. Още е млад, вярвам, ще намери отговора за себе си някой ден.
По-долу цитирам част от е-мейла му:
"Кризата е освобождаване, освобождаване от игото на консюмеризма, от преследването на материалното като самоцел и от робуването. На притежанието като начин за себеизява и fulfilment (как се казва fulfilment на български?!). Кризата е супер. Обичам я тази криза. След тази криза ще сме по-мъдри, надявам се. Всеки ще е разбрал, че богатството е преходно и е фикция. Идея, измислена преди около 100 години да опрости размяната на стоки и услуги, нищо повече. Единственото непреходно нещо е Личността, това кой си, това е единственото непреходно притежание. Мисля си, че това трябва да е начало на една нова епоха на хуманизъм. Хората да възродят малко от старите романтични идеали на предишния век. Мда. Харесва ми кризата.
Напомни ми ги тези съждения, ако утре мрънкам, че съм останал без работа, щото и при нас започнаха да намаляват персонала."
Nice!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
хехехе!! ей такива постове искам да чета!! браво! :))
"Perhaps the new frugality can also be the new humanity." Roger Cohen
Аз намирам препитание в Кипър и забелязвам как кризата се разпространява и тук. Това, което наистина ще остане след нея зависи от самите хора. Тези, които са идиализирали парите ще имат още едно оправдание-та нали чрез тях са се опазили в кризистното време. Другите за които духовното израстване в момент на криза предизвиква преоценка на живота и вярата, ще му се наслаждават повече и по-философски след нея. А трети, те просто ще покрият под нечия сянка нищожното си съществувание и ще се радват на преминалата криза и на това, че така незнайно за тях...всичко си е по-старо му, без никаква поука, но и без криза(последното е от най-голямо значение за третия вид хора) :)))
Публикуване на коментар