Особено

Трудно ми е да определя как се чувства човек, когато приключва един професионален период и иска да премине към друг, все още дефиниран само в мислите и желанията. Както обикновено се случва при промяна, не можеш веднага да си дадеш сметка защо е било нужно да преживееш определени неща, особено, когато са ти носили дискомфорт и не е било никак ясно дали са те водили в посоката, която по принцип смяташ за интересна. Едно разбрах със сигурност - ако трябва да се бориш, се получава добре само, когато намираш смисъл в битката. Тайно ми се иска обаче фокусът да не е толкова върху битките, а върху преживяването, създаването...
Последен работен ден тук.... Вълнувам се... известен период ще имам време за себе си. Планирала съм куп хубави неща.
(To be continued)