Отдавна замислям този пост. Изразяването е много важно за мен. Вярвам, че е за почти всеки, дори и да не се замисля по този въпрос. И колкото повече го правя, толкова по-близо съм в реалния живот до своята Най-Добра същност. Онази, която си харесвам най-много, в която се чувствам интересна и желана, в най-хубавите си дрехи, в най-easy разположение на духа, когато се кефя, че съм това, което съм и в живота ми се случва това, което искам! През последната една година мисля, че се научих да го правя по-добре... Той, който ме накара да разбера, че тялото на една жена е красиво не само, когато изглежда по точно приет начин, а зависи от това дали жената се чувства обичана и дали обича себе си. Новата работа, с шеф, който ме подкрепя и се нуждае от това, което правя, където ми се наложи и се научих да защитавам собствената си гледна точка спокойно и уверено и да се абстрахирам от разни прояви на опониране - едно от най-слабите ми места преди. Репетициите и театралната група, в която най-накрая се научих, че това, че имам нужда да изразявам емоциите си, дори и по моя си, по-детински начин, всъщност е напълно ОК и когато свикнеш да се изразяваш и не се страхуваш вече как ще го приемат другите, спираш да си уязвим, а просто започваш да го правиш удачно.
Как само обичам това състояние на духа, как го търся постоянно. Имам периоди на затишие, на зимен сън на емоционалността ми, в които се затварям и нямам сили да съсредоточавам мислите си върху изразяването, но са необходими само точните хора, ситуация, тръгване на път, за да се върна отново в това измерение, да намеря една своя обичана същност, която е потънала между сдържането на някоя емоция с цел избягването на разочарование и прикриването й от философската ми наблюдателна нагласа към света. И от наблюдател и анализатор да стана главно действащо лице с внезапен прилив на вдъхновение. Или пък точната ситуация се появява заради вдъхновението...
Дали е от пролетта, от очакването за преместване в ново жилище, от репетирането на любовни сцени или от факта, че започвам да се оттърсвам от едно влияние, което дълго време държеше ключа към моите силни емоции ... нещо се случва.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
*THUMBS UP*
/от теб го видях, не се сърди ;)/
Гледала ли си "360 градуса" на Андрей Баташов? И той като теб - "Искам да се изразя, но не мога"...
Мисля, че ще ти хареса.
Аз го гледах 3 пъти и винаги откривах по нещо ново за себе си. Това е спектакъл, в който на сцената гледаш себе си :)
/писах нещичко за спектакъла тук: http://www.leeneeann.info/blog/?p=405 / Сигурна съм, че ще ти хареса. /ако не си го гледала, де... - млъквам :)/
Явно ще се гледа този спектакъл. Ще задействам театралната група и ще отидем да го гледаме вкупом.
Thanks за проявената грижа!!!
:)
:)
чета поредния ти пост и установявам с усмивка, че имаме много идентични преживявания и сходна жажда за изразяване :о) отдавна престанах да се учудвам на тези откривателства, по-скоро тихичко им се радвам..
ще се радвам да обменим мисли и извън блоговете си. ако имаш желание, пиши ми на acrista@gmail.com
Да, и аз забелязах същото, макар и мълчаливо, на твоя блог и той потвърди усещането ми за този вълнуващ паралелен свят извън офиса. Много ще се радвам да продължим общуването. Благодаря за инициативата. До скоро.
За спектакъла 360 градуса: гледах го миналата седмица - вярвам, че идеята е интересна и има потенциал да е дълбока, но по някаква причина изпълнението беше на ниско ниво - нито един елемент не беше разработен в необходимата дълбочина - изпълнението на ударни инструменти не беше с достатъчно професионална лекота (макар че това беше най-добре представения елемент), танците бяха под всякаква критика, игра със светлината почти нямаше, а Андрей Баташов доминираше над останалите младежи (всички по дънки, които съм виждала да носят и в други представления, например в Ритъм, не в по-впечатляващи дрехи - например черни или като за танци) съвсем съзнателно ги поставяше в ситуации, в които те реално не могат да се разгърнат и допринесат към емоцията на представлението. Не беше ясна задачата на всеки от тях, както и какво искаха да кажат на зрителите. Безспорно Андрей Баташов има присъствие на сцената - но диалога, кофто води с публиката при т.нар. бис, на който сам си излезе 3-4 пъти, без реално публиката да го вика, беше толкова клиширан и лишен от идеи, да не говорим, че залага на коцкарско поведение, което е смешно на неговата възраст и натрупан опит.
Може би ме ядоса и факта, че залагаха твърде много на схемата на "Ритъм", което е недопустимо според мен идейно да лежат на една и съща кълка през последните 5-6 години. Не изглеждаше някой от тях да се е равил в някаква посока за това време.
А може би просто момчетата не се стараха този последен път от сезона:)
А може би и заради театралните ми занимания гледам по друг ъгъл към съдържанието и смисъла на театралните изпълнения.
Но leeann, радвам се, че е докоснал твоите сетива и че ти е доставил удоволствие! Наистина мерси за препоръката.
Публикуване на коментар