Emotional...

Напоследък някак съм подтиснала емоцията в себе си и гледам да не мисля много за нея... Имам предвид ОНАЗИ емоция. Явно колкото и да ми се иска, на нея й трябва повод, за да избухне. Опитвам се да го създавам вътре в себе си, в нагласата си към света, да събуждам сетивата и предизвиквам изразяване на това, което е вътре в мен. Но то някак е притихнало... равновесието, към което се стремях дълго време и което най-накрая успях да достигна, на моменти ми тежи, тежи... Ето че с овладяването на крайностите и с по-голямата увереност в живота ми, емоциите ми се успокоиха и вече съм спокойна, което е и благословия, и проклятие. Понякога искам да излея това, което се случва отвътре, но май вече нямам потребност това да се случва на всяка цена, а е по-важно да си го преживявам отвътре и да действам. Така че изливането се получава само с определени хора, в определени ситуации. Често, когато репетираме с театралната група. Сигурно е нормално... Сигурно ключа за моите сетива все още се държи от някой... Всъщност не минава и ден, без да мисля за него, но знам, че съвсем скоро това ще се промени... В очакване съм и на други промени - ново жилище скоро, нужда от нова работа, макар че тази ми даде много през последните 9 месеца. Явно е период, в който искам да взема максимум от живота и планирам, мечтая, чакам...