Винаги съм се чудила как е възможно един човек да предизвиква изключително противоположни емоции в мен с поведението си, което е в двете крайности. Докато не ми се случи... Когато преживеем нещо, колкото и да е странно, можем да признаем за неговото съществуване...
Най-фрапиращо беше, когато бях влюбена в такъв човек - за не много дълго разбира се - беше въртележка много нагоре и после много надолу... Но това е стара история...
Човекът, който ме вдъхнови за този постинг обаче е мой бивш колега, зодия Скорпион. Той притежава невероятна вътрешна енергия, която не осъзнава, но аз съм го виждала в няколко моменти, в които я използва пълноценно и очите му блестят хипнотично - това ме накара после да го сънувах...хм... А не изглежда като мъж, който заслужава да бъде сънуван, обикновено е черноглед и подтиснат, с трагикомична дарба и хапливо чувство за хумор, омаловажаващ себе си и другите. Притежава особена сила, както казах и без да го цели, привлича и влияе на хората около себе си. Като Скорпион ме е наранявал много пъти жестоко - знам, че не е точно нарочно, но го може това изкуство. Никога няма да забравя как е напипвал най-слабите ми места и пред всички е отправял стрелите си толкова умело и дълбоко, че не съм имала и бегла идея как да отвърна на момента, освен по-късно в подходящ момент да му натякна как скорпионите все не могат да се сдържат и той да се съгласи с мен - знае си слабостта, но... това не промени нищо. Като Скорпион обаче има и невероятна дарба да преценява ситуациите, да схваща бързо за какво става въпрос, да вникване в нещата. Често съм се възхищавала на това. Възхищавала съм се и на духовитостта му, когато не беше хаплива - тук имахме много допирни точки и сме водили забележителни диалози. Освен това въпреки че е сдържан в изразяването на чувствата си (асцендент Козирог, не мога да не се намеся с астрологичната си пристрастеност) приема като свое задължение да помага на другите и наистина често беше човекът, който те предразполага към споделяне, въпреки че самият той не го търси. Просто понякога имаш чувството, че само той има емоцията да приеме и разбере споделянето ти, макар и винаги малко дистанцирано. Както и че ще направи нещо, ако го помолиш, независимо какво ще му струва. Изпитвала съм нещо като близост към него в подобни моменти - най-вече мисля, когато сме пътували нанякъде.
А, да, не споменах, че двама мои колеги независимо един от друг, бяха забелязали известно негово предпочитание към мен въпреки строгата му семейна ангажираност. Едва забележимо. Като моето.
И това ако не е класически случай на Love n Hate.
понеделник, 10 септември 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар