Когато наскоро напусках предишната си работа, подарих на колегите си по един диск с филма "The Secret". Той е за позитивното мислене и реших да си направя експеримент доколко скептичната част от колегите ще възприемат идеите във филма, които според мен бяха много силни и верни. Даже казах на колегата, на който беше посветен предишния posting, че е много вероятно филмът да му се стори твърде американски и да не му хареса.
Първата полу-изненада дойде, когато си направи труда да ми пише, че го е гледал до средата и е със смесени чувства. Изненадах се, че ме уведомява не в стила си за такива детайли, отдадох го на желание за общуване, след като вече не се виждаме всеки ден. Но след една седмица ми писа пак: "За филма... не се надувай, но колкото и да е странно докосна нещо в мен... Почувствах успокоение. Разбирам, че това са верни неща, сега от мен зависи да се променя...". Тези коментари бяха съпроводени от много приятелски и открит ICQ разговор. Трябваше ли да напусна, за да можем да си говорим така...
Ужасно готино е хората да те изненадват приятно. Особено, когато хардлайнер в скептичното мислене ти признава, че си му донесла промяна...
Целият ден ми беше хубаво...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар