Анализ на една възможна любов

Винаги съм се опитвала да откривам защо се случват нещата. Това е най-голямата ми утеха, когато затъвам в неизвестност и трябва да се спася. Знам, че има причина, за да се случва или да не се случва нещо... Този механизъм действа, когато знам, че съм направила всичко, което зависи от мен - ако не стане, оттам нататък е полето на Съдбата. Не веднъж съм се измъквала по този начин от нездравата почва на полу връзките и очакванията. Любовта е танц за двама или както казва един мой приятел "It's not about being perfect, it's about the fit".
Мисля, че наистина можехме да бъдем много щастливи, не мога да си представя, че така мога да си пасна с някой друг. Постепенно преодолях нещата, които ме притесняваха в него, заложих на истинското пасване, а не нещата да изглеждат социално приемливи, но явно фактът, че сме на различни житейски етапи (той е на 25) и аз знам неща, които той още не знае, изигра значителна роля. Какво знам: любовта е естествена, но голяма част от нея зависи от нагласата ти да се развълнуваш от способността на другия да създава хармония и да дава любов. А тази нагласа при мен се разви със зрелостта - иначе с пълна сила и за мен важеше максимата, че любовта и щастието не са едно и също нещо. Много, много хора (повечето!?!) се възпламеняват от невъзможното, от отдръпването, от това да те карат да страдаш и да копнееш... И аз съм била така много дълго време - почти не мога да повярвам, че вече не съм...А може би не осъзнавам, че и аз в момента ставам жертва на същото това състояние...?!? Това обаче е сигурен начин сам да си поставиш капан, това е фаза, която не носи щастие, а напрежение и несебеизразяване. Страстта е разместване на спокойните пластове - безспорно - но за мен най-хармоничния начинт е тя да идва от интереса, който предизвикваш с това, което си ти, което правиш и силата, която носиш, а не от предизвикването и отказа. Колко пъти съм предизвиквала мъжете с това, че истински искам да им откажа и колко интересно им е ставало тогава!!! И колко безславно са завършвали страстите след това, когато съм се опитвала да се доближа до тях истински. Те не го искаха! Слава Богу, преминах тази фаза, видях нещата в същността им и спрях да си губя времето с подобни мъже, но май този тип привличане е валиден за повечето хора. Колко нестабилни ни прави това във връзките ни! Как губим баланса между себе си и това, което искаме! По принцип винаги съм била за това да признаваме и най-безсрамните си желания, защото само така можем да се опознаем като личности и те да престанат да имат власт над нас. И така от единия край на махалото да отидем в другия... Предполагам, че това се случи с мен... Предполагам, че затова любовта ми се успокои като преживяване, но то стана по-истинско, себеутвърждаващо и реално.

Сигурно отстрани не става ясна причината за всичко казано дотук, но тя е че той не е достигнал до зрелостта да разбира любовта, а иска да я изживее до дъно по своя начин... Има право за себе си! Много искам да успее... сигурно ще бъде с някоя друга. Той заслужава животът да му позволи да бъде щастлив... Толкова е готов да раздава щастие, че дори и в раздялата ни не може да ме направи нещастна. За себе си не съм решила какво ще направя, ако той отново пожелае да бъдем заедно... Все пак след дълъг размисъл сърцето ми подсказа, че с този мъж можех да съм щастлива до края на живота си... колкото и да е трудно да се твърди такова нещо на 29.
Той ме научи да се наслаждавам повече, отколкото да анализирам, аз го научих да разбира по-добре живота. Но не успях да го накарам да преодолее миналото си. А той успя. Thank you and good luck!