понеделник, 26 април 2010 г.

Филмово вдъхновение

Обикновено трудно харесвам филми, но ето че напоследък случайно се заниза поредица от вдъхновяващи филми, които станаха част от пролетната еуфория тази година. Май общото между тях е че се случват в красиви места и къщи и тази красота е някак част от историята. Това е достатъчно да ме хвърли директно в една друга реалност, в която ми се иска да пребивавам по-често.

Ето го този материал за мечтане:

A Good Year
The Love Letter
Julie&Julia
It's Complicated

;-)

неделя, 18 април 2010 г.

Съвсем безметежно

Винаги съм се чудила как просто фактът, че е пролет, може да накара човек да изпадне в друго измерение. Тази пролет за мен е лека, вдъхновяваща, уверена и плодотворна. Успях да забележа как цветчетата на вишната пред прозореца от пъпки постепенно избухнаха в цветен сняг, а лалетата в двора една сутрин бяха затворени пъпки и на връщане от работа вече бяха съвсем истински.

Нямам много нужда от експресивност в този момент. Добре ми е да ми се въртят мисли в главата и просто да ги следвам - този път ненатрапчиво, не на всяка цена в план, а просто като състояние, което най-добре показва коя е нужната ти посока в момента. Това донесе и известна продуктивност, което само може да ме радва.

Освен снимането, за което имах добри поводи напоследък, на хоризонта се появи проект, който правим с една сродна душа и в който ще разговаряме и снимаме хора, за да разберем какво ги кара да са запалени по четенето. Този проект ще е цяла година и от досегашните срещи се очертава истинско удоволствие за душата и сетивата (е, просто едни от четящите хора са фенове на готварските книги и готвенето и срещата завърши с чудесна home-made шоколадова торта).

Друго зареждащо нещо на този фон е че започнах с голямо удоволствие да пиша рецензии за книги в специализирания сайт www.azcheta.com. Аз наистина обичам да чета и се оказа, че да изразяваш впечатленията си от някоя книга с всичките нюанси на това, е много много мой тип занимание.

И ето че пак се появи манията по майсторенето на неща за дома от плат. Този път имам по-сериозни проекти, но за съжаление на този фронт от идеята до реализацията минава безкрайно много време. Но всеки път се учудвам колко е вълнуващо и пристрастяващо, когато красиви неща излизат изпод ръцете на човек.

По този повод качвам известен брой произведения, които излязоха от работилницата от декември насам и бяха предназначени предимно за подаръци. За някои хора, които го заслужаваха, не успях да направя hand-made подаръци, но идеи има и някой ден ще мога да зарадвам и тях.

Възглавници за вкъщи - предстоят още няколко неща в този стил пачуърк:


Поръчка за коледен подарък на едно романтично момиче - запалих се да правя апликациите по сандъка вместо с бои, с плат. Много настроение ми дава това комбиниране на шарени парчета:



Сватбен подарък за едно много специално момиче, което мечтае да има собствена сладкарница, заедно с мъжа на сърцето си:


Една скрита в детско легло възглавница-котка за момченце, което повече от всичко обича да си фантазира:


И едни пъстри разделители за книги, които едвам се виждат от всички цветни готварски книги - но поне се използват активно от феновете:


Be inspired. The best is yet to come.

вторник, 16 март 2010 г.

Колко е лесно

Тези дни гледах "Догвил" на Ларс фон Триер. Бях чула наскоро мнение, че след като гледаш този филм, вече нищо не било същото. Случи се така, че бях в "екзистенциално" настроение през уикенда и реших да експериментирам. И наистина - филмът е напълно необичаен (което е хубаво), но без ясна философия и това те оставя с усещането, че нещо голямо е минало покрай теб и точно в последния момент се е самопрецакало. Посред всички възможни трактовки обаче за мен се открои една - колко лесно хората забравят хубавите неща, които са се случили и в очите им се навира това, което нямат, дори и броят на едното спрямо другото да е неравностоен.

И ми просветна - май и с мен продължава да е нещо подобно, въпреки че го познавам добре тоя капан... Бързо ми омръзват някои неща, имам нужда от допинга на новото, обичам драмата... Понякога наистина потребността ме застига по-бързо, отколкото имам способност да я осъществя.

А толкова добре се чувствам при лекотата, магьосническото настроение и способността да усещаш във въздуха невидимото. Даже сънувах това състояние.

Превключ.

Затова реших да си записвам съвсем неангажиращо истински хубавите неща, които ми се случват през деня. Стори ми се готино в някой "дъждовен" момент да си отворя тефтерчето и да се убедя, че нещата винаги напредват малко по малко, че емоциите винаги са в дъното на нещата и не се знае какво те чака зад ъгъла. (Явно са ми нужни много уверения, че винаги ще си остане винаги) Всички страдаме, струва ми се, от предвидимото ежедневие, но наистина само ние можем да се самопренесем в магичната паралелна реалност.

Иска ми се от това да си направя изводи какво в крайна сметка ми носи истинско дълбоко удоволствие и кое е ненужен навик.

И май са ми нужни повече удоволствия всъщност.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Нищо не ти принадлежи

Това твърдение е доста спрягано в теченията за положително мислене и себеусъвършенстване. Може би доста хора разпознават нещо свое в него - да не се фиксират върху вещите, върху партньора, върху приятелите и децата. Обаче някак ние, хората, не сме неуязвими. Въпреки твърдението ни на думи, нещо в нас търси котва. А друго нещо търси да разклати тази котва.

По принцип не съм фен да се изисква определено поведение от страна на приятели, кандидат-приятели, любими... Струва ми се противоестествено, безсмислено, невълнуващо. Привлича ме естествения принцип на привличане, да си на една вълна с някой и да препускате по тази вълна. Не че приятелството не изисква усилия, постоянство, поддържане на контакт, но това е просто защото някой ти е нужен. Как мога да се сърдя на някой, че не съм му жизнено нужна в даден период от живота му и не ме търси като преди? И все пак... мога.

Напоследък изпитах неочаквана носталгия по цветността на приятелствата, които съм имала в различен период с различни хора. Дълбочина, споделяне, емоции. Не разбирам защо на определена възраст повечето хора затварят постепенно емоционалните си клапани? Цялата им емоция отива в работата, семейството... Къде остана желанието за откривателство, групово пътуване, спонтанност, нови запознанства?

Сигурно и при мен има някаква външна промяна, но поне отвътре продължавам да чувствам тези потребности. Слава Богу, има все още няколко приятели, които полагат усилия да подчинят рутината на ежедневието на потребностите си.

Май съм идеалист или просто не искам да порастна...

неделя, 7 февруари 2010 г.

Зодиакално: част I

ОВЕН (21.03 - 20.04)
Детето на зодиака. Хора, които могат да поставят начало, но и могат да се налагат на всяка цена. Ако не са овладели огромната си пробивна енергия, могат да накарат другите да се чувстват незачетени, пренебрегнати или направо прегазени. Могат да бъдат забележителни егоисти, но и забележително смели и предприемчиви. Като приятели по-скоро ще те енергитизират, отколкото да ти съчувстват. Не са точните хора, с които да споделяш и анализираш мислите и изживяванията си в дълбочина. Не може да се каже, че са много добри слушатели, освен ако нямат силно влияние от други зодиакални знаци в хороскопа си (Риби, Дева, Везни и др.). Винаги обаче ще подложат на рационална преценка казаното и ще проличи скептицизма им, ако се отдалечите от осезаемото и практичното. Не са склонни да признават емоционални аргументи, предпочитат да останат на сигурната почва на рационалното. Не може да се очаква от тях да мислят твърде много за това как и защо се чувстват другите по един или друг повод. Целенасочени и праволинейни са, не са способни да отклоняват вниманието и енергията си в много посоки. Изглеждат така сякаш във всеки един момент знаят какво искат и какво преследват. В повечето случаи се наслаждаваш на тяхното енергично, стабилно присъствие, но трябва да си готов за моментите, в които его фокусът им ще ти дойде в повече. Не е за пренебрегване една тяхна забележителна черта – способни са да те намерят, да ти дадат всичко и да запалят цялото ти същество, ако по някакъв начин те считат за интересен обект.
Овните са харесвани заради тяхната енергичност, която лесно „емоционира” повечето зодиакални представители (може би с изключение на Телеца – и двете зодии са доста „твърди”, за да си пасват дългосрочно). Затова Овните се комбинират добре с различен тип зодии, при условие, че те могат да издържат на тяхното твърдо присъствие.


ТЕЛЕЦ (21.04 - 21.05)
Телците са твърди и упорити, не е никак лесно да се излезе на глава с тях. Ако искаш от тях бърза реакция или гъвкавост, не са точните хора за това. Подходът, който аз съм установила към тях е по-отстъпчив – оставям ги да си водят в тяхната област, но чрез последователност и доказателство, че знаеш какво правиш, им се доказваш и те допускат до себе си (макар че за мен Телците са противопоказна зодия – аз съм Лъв, но признавам все пак качествата им). Създават ти усещане за стабилност, закрила и че могат да се справят с всичко. Наистина са търпеливи, можеш да се облегнеш на тях, но аз лично си имам едно наум да не прекалявам с тяхното търпение, защото макар и рядко, могат да те прегазят с гнева си. Забелязала съм обаче, че имат известна склонност да се надценяват или поне в очите на другите изглеждат по-способни да направят нещо, отколокото това е в действителност.
Обичат лукса, добрата обстановка и храна, дома, но рядка ще пилеят пари за глупости (освен ако са много млади, разбира се). Като цяло внимателно обмислят материалното си положение и бъдеще. Крайно практични са, може да се разчита на тях за практична информация и съвети. В критични ситуации разсъждават доста рационално и трезво, включително и първоначалната им реакция е изключително разумна. Не биха се оставили другите да си „играят” с тях, винаги преценяват обстоятелствата и ситуациите, които са изгодни за тях в най-широк смисъл. Не биха излезли от дадена ситуация с по-малко от това, което заслужават. Не приемат особено добре иронични закачки по техен адрес – непременно ще ви го покажат. Като цяло имат малко тромаво чувство за хумор.
Друго, което съм забелязала е че мъжете Телци не обичат жената да се прави на много умна и независима пред тях. Когато е по-покорна, омекват. Лично съм изпробвала и двата подхода, когато установих, че ми е трудно с тях и установих с голяма доза изненада колко лесно беше при втория.
По мои наблюдения класическа комбинация на Телеца е с Рак. Комбинира се добре и с други земни зодии, с които си допадат на ниво практичност. Интересно е че Телецът често има привличане и към огнени и въздушни зодии, сякаш търси в динамичната им природа баланс на самия себе си. Но обикновено тези комбинации не са успешни, просто защото става въпрос за различни търсения и източници на вълнение.


БЛИЗНАЦИ (22.05 - 21.06)
Лесно е да установиш от пръв поглед, че Близнаците са ужасно чаровни. За тях не е трудно да общуват с лекота и да омагьосат хора от най-различен тип. Много умни и съобразителни са, реагират много умело във всякакви ситуации. Обикновено ги описват като непоследователни и изменчиви и вероятно у тях винаги има някакъв процент от това качество, с което могат да изненадват приятно или неприятно в зависимост от гледната точка. Мисля, че разкриват най-доброто от себе си в по-зряла възраст, тъй като им трябва житейско време, за да опознаят многостранната си природа и да сглобят целия пъзел от въжделения. Но дори и най-стабилните от тях със сигурност имат нужда от голяма доза разнообразие и интересни преживявания, иначе са склонни на неочаквани бягства от познатото русло. Със сигурност са много привлекателни за околните - с тях никога не може да е скучно, винаги занимават мозъка си с нещо интересно, имат идеи и забавляват околните, не могат да стоят на едно място. Запазват момчешкия/ момичешкия си чар, дори и на по-зряла възраст, което може да е положително или отрицателно – зависи в каква степен се балансира с другите неща в живота им. Много от по-стабилните зодиакални знаци не харесват бъбривостта на Близнаците, което също не е лишено от основание – някои от представителите на тази зодия са направо повърхностни. Но аз лично много харесвам мъжете Близнаци и се радвам на момчешкия им чар – струва ми се въздушен и лек и не така незаинтересован като безгрижността на Водолеите например.
Може би само Водолеите и себеподобните им Близнаци могат сравнително безболезнено да разберат и приемат тяхното особено постоянство да бъдат изменчиви. Двете класически двойки при тях са Водолей-Близнаци и Близнаци – Близнаци. Привличат се и със Стрелци, Лъв и Везни – зодии, които достатъчно жадуват за разнообразие и социални изяви, за да бъдат в синхрон с потребностите на Близнаците. Въпросът винаги е дали могат да издържат на променливостта на партньора си Близнак.

Зодиакално: Начало

Астрологията ме привлича, откакто се помня. Познанията, които съм натрупала чрез четене и наблюдения, ми помагат много в това да разбирам един човек – какво мога да очаквам от него, в кое е особено добър, къде са границите му, защо реагира по определен начин в критични ситуации, да приемам по-лесно недостатъците му, като си ги обяснявам... Преди около 2 години предложих тук обобщение на познанието си за зодиите. Сега чувствам, че има с какво да го обогатя. Затова почти изцяло запазвам старото съдържание и добавям нова информация. Дано е полезна на всички, които търсят отговори на своите въпроси!

За ползата от познаването на зодии

Не мисля, че зодиите ограничават възприятията ни за другите и създават предразсъдъци. Поне не и когато ги познаваш в дълбочината и разнообразието им. Дълго време и аз имах такова опасение, но както и с всяко друго познание - ако се абсолютизира, съществува опасност човек да приема многообразието на действителността и хората едностранно и тенденциозно.

Няма универсални добри и лоши зодии. Една личност се ражда с определен набор от характеристики, но е в нейна власт да се усъвършенства и бори против недостатъците си. Затова можем да срещнем доста различни на пръв поглед представители на дадена зодия. Кое още прави хората от една зодия различни? Защо милиони хора, родени под 1 знак, могат да си приличат? Всеки човек се ражда с уникални астрологични аспекти. Те включват не само зодиакалния знак, т.е. знакът, в който е разположено Слънцето. От голямо значение са и знаците, в които се намират асцендентът, Луната и Марс на даден човек. Наталната карта включва още много влияния и важни детайли, но все пак изброените четири поставят една доста добра основа, за да опознаем даден човек. За да ги изчислите, трябва да знаете датата и часа на раждане.

Накратко: Асцендентът показва как човек реагира на светът около него. Знакът, в който е разположена Луната пък отговаря за емоционалното възприятие на човек, начина, по който възприемаме нещата и се адаптираме към промяна. Голямо значение оказва и знакът, в който се намира Марс – планета, която е показателна за типа енергия на един човек и за способността му да се „налага” като индивидуалност.

Върху сформирането на човек като личност разбира се оказва влияние и от какви родители е възпитаван, каква среда от приятели и колеги оказват влияние върху него и не на последно място - личната зрялост на всеки да се усъвършенства. Може да се каже, че всеки зодиакален знак има два пътя на развитие – да последва силните си черти, който му е дала природата или да се подаде на негативните пориви. Въпрос на избор и вътрешна сила.

Партньорство

Има универсални зодиакални двойки, за които е известно, че си подхождат. Те са посочени тук (базирано в голяма степен и на мои наблюдения). Възможно е обаче да се чувстваме привлечени и от някой, чиято зодия е различна от „универсалното”. Причината за това е че зодиакалния знак на този човек отговаря на силно заложен аспект в нашата натална карта. Например, един Близнак, който има асцендент и Марс във Везни няма да може да запали достатъчно представител на зодия Лъв както Близнак, който има Марс в Лъв. Така че имайте едно наум за „универсалните” зодиакални двойки.

Във всеки случай има две основни насоки, които според мен могат да помогнат за ориентация. Първата е че всеки човек може да развие астрологичните си аспекти като се поддаде или на негативните им влияния, или развие добрия им потенциал. Именно затова има нужда от човек до себе си, чиито аспекти създават благоприятна почва за развитие на добрите му наклонности. Например един представител на огнена зодия – да кажем Овен или Лъв - ще се чувства по един начин с друга огнена зодия, която може да подхранва вродената му склонност да се конкурира за постижения и внимание и съответно връзката да е поставена на основа доказване; и съвсем различно с представител на въздушен знак, който с лекотата си ще активира игривост и жизнерадост – хубавите качества на огнените представители.

Другото нещо, което трябва да се има предвид е че всеки в една двойка може в дългосрочен план да има нужда от различен пламък, който да го запали и поддържа вътрешния му огън. Това може да е способност за създаване на разнообразие, доброта, спокойствие, авантюристичен дух, уравновесеност, грижа, отдаденост. Можем да виждаме предпоставка за щастие с даден тип човек поради например неговия уравновесен, стабилен и подкрепящ нрав, тъй като си мислим, че той няма да ни нарани, а ще бъде винаги до нас, но той пък може да не е способен да ни запали за продължително време. Съответно той да вижда в наше лице интересен субект, който внася тръпка в спокойния му живот. Но може ли да понесе и разбере всички търсения на една неспокойна и може би непостоянна душа? В подобни случаи не е нужно да настояваме в тази посока, а по-добре да дадем шанс на себе си и на другия човек да намерят по-подходящ партньор.

Това, което искам да кажа е, че ние търсим едновременно сходност и разбиране по основните вълнения в живота ни, но и приятно разнообразие, което едновременно да ни провокира и балансира. Само времето ще покаже кой е верният отговор за нас. А дотогава – keep searching!

събота, 6 февруари 2010 г.

Кое е естествено?

Наскоро срещнах случайно на едно събитие моя позната на средна възраст (е, добре само с 10-15 години по-голяма от мен). Тя е имала интересни дейности в киното, фотографията и журналистиката. Разказа ми за различни социални и културни проекти, с които се е занимавала и за други, които планират в момента заедно с наша обща позната. Те измислят тези проекти (свързани с разни региони в страната, със значими социални проблеми или с междукултурни теми), свързват се с различни хора и организации, получават финансиране, реализират ги. Нещата, които правят да се случат, са значими и разчупени и - не можах да не си помисля - доста встрани от това, които правят повечето ми познати като работа.

И двете нямат семейства. Без да знам много подробности за личния им живот, ги усещам доволни и балансирани. И ми стана малко тъжно като се замислих - сред познатите ми на тази възраст, по-интересните хора са single!

Трябва ли непременно животът на хората, които имат семейство, да е скучен и предвидим в повечето случаи, да се затварят доброволно в някакъв коловоз? Разнообразният живот само на single хората ли е привилегия?

За мен в минали периоди е било некомфортно и объркващо да изпитвам носталгия по "свободата" - сигурен знак, че във връзката съществуват ограничения от някакъв род, си дадох сметка после. Не е ли в крайна сметка двойката естественото състояние на човека? Ако да, значи трябва да е естествено и да може да се интегрират двата "свята". С времето тези ми страхове започнаха да се заменят с увереността, че най-естествено е хората да са заедно, защото е вдъхновяващо да си с някой друг и създавайки семейство да го направиш като себе си, да влезеш с всичките си интереси и потребности, а не с отказване от по-въздушните неща в името на ... нещо (какво?).

Личното пространство е нещо, което човек трябва да има и развива на всяка цена. В моите разбирания това е гаранция за щастие. Човек, който има силен личен свят, е по-малко зависим от настроенията на хората около себе си, обстоятелствата и трудните периоди. А това го прави по-добър партньор и по-интересен човек. В крайна сметка не е ли точно това, което на всеки му се иска да бъде? Струва ми се, че доста хора се обичат и въпреки това си омръзват с времето, защото не си дават сметка за малките ежедневни неща, които могат да направят разлика в това да бъдеш интересен първо за себе си, а после и за хората около теб.

Лесно е да се възхищаваш на някой, който е интересен. The big thing е ти да развиваш интересност в себе си. Няма нищо суетно в това. Въпрос на оцеляване е: дали се чувстваш жив или караш по течението.