Цената на мечтите

Когато целият ти ден минава на работното място и усещането ти за лично време е на ръба (в зависимост от това колко стресираща е работата ти, колко удовлетворение ти носи и колко време губиш за предвижване), усещането ти, че правиш нещо за мечтите си, често избледнява. Но когато искаш много от живота нямаш друг избор: трябва да СЪЗДАВАШ времето, силите, енергията за малките стъпки всеки ден, които те приближават към личните ти мечти. Трябва да си даваме сметка за житейските си приоритети, за това какво постоянство и филтриране са необходими, за да се движим целенасочено; колко малки ненужни неща изяждат времето ни в ежедневието и колко много зависи от изкуството да ги премахнем или поне минимизираме в живота си. Не съм привърженик обаче на фиксирането на всяка цена върху едно нещо - да, постоянството в интересите ни безспорно носи напредък и колкото повече време и енергия отделяме, толкова по-значими неща можем да направим, но поне за мен точката на пресищане идва бързо и цялата ми енергия и желание изгарят пред небходимостта в живия живот да има разнообразие. Затова залагам на умереното темпо и зареждане на батериите: да правя при всякакви поводи всичко това, което ми е приятно и обичам. Да давам и получавам любов. НЕЗАВИСИМО от всичко. Това ми е нужно, за да имам постоянен приток на енергия и сили да мисля за мечтите си и да правя нещата. Всеки има задължения и битови неща в живота си, всеки има своите тежести, с които се справя повече или по-малко успешно, но без умението да обичаме себе си и да си доставяме удоволствие, ще се превърнем в тъжни същества, които живеят, за да обясняват колко са уморени, как нямат време и как си имат задължения...нали знаеш...