Ние, "сложните" и "различните" често гледаме на света малко "отгоре", твърде обикновен ни се струва понякога, потопени в планове да го променим, или да променим поне нашата действителност като я анализираме, като усъвършенстваме начина си на мислене, като правим нещата, като си поставяме цели, полагаме усилия... Да, това е пътят към прогреса, към личния и към този на нашите малки социални групички, но все пак... От време на време за мен възниква очарование към живота на "обикновените" хора. Наричам така хора, които са неизкушени от идеята за свръхчовеците, които спират дотам, където спират техните очевидни възможности и заемат това пространство от живота, което... са заели. Нямат престижни професии и офис кариера. От време на време попадам на такъв тип хора, които ме радват с простата си сърдечност и добронамереност, с естествеността си, с природната мъдрост, която имат за човешките взаимоотношения и с хитрото си чувство за хумор. Това може да е лелката, която чисти офиса и носи ябълки от селото си или дебеличкия засмян чичко от заведението за готова храна в улицата до офиса, който по нещо напомня на дядо Коледа; или арабския собственик на магазинче за хранителни стоки, който ти прави дребни отстъпки от цената и очите му излъчват спокойствие и още нещо...; или семейния тип административна служителка, на която мъжът й сутрин я кара, а вечер я взима от офиса и може да ви каже нещичко за приоритетите си в живота, несвързани с работата... Този тип хора романтично ми напомнят за романите на Жоржи Амаду с действителността му от малките бразилски градчета от началото на миналия век и техните общества от "обикновени" хора с прости радости и драми.
Понякога обичам да се потапям за малко в техния свят и ми става добре, защото там е някак хубаво, просто и уютно... Нямаме твърде много общи неща от живота си, които да споделим, но ми стига и по-повърхностно общуване на емоционално ниво. А и често отвътре изскачат драматични минали истории, интересен вътрешен живот, приятни разкази-съкровища, латиносериал от живия живот...
А вие какво мислите за "обикновените" хора?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Мисля, че някои от тях харесвам, а други не :)
Харесва ми, че "обикновени" е в кавички, защото описаните хора може да не се възприемат като обикновени. В академичната сфера пък, хората работещи в офис (може и на най-престижната компания), а не в библиотека или лаборатория, получават определението "обикновени."
@ Еna, интересен коментар! Ти в академичната сфера ли работиш? В България ли? Познавам хора, които са работили в академичната сфера в Щатите и ще ми е интересно да разкажеш твоите впечатления по темата.
V alpinistkite sredi sushto, tezi koito ne sa alpinisti sa 'obiknoveni' ili 'normalni' ... I moga da si predstavia kolko 'obiknoveno' mu se struva pochti vsichko v jivota na chovek pokoril pethiliadnik.
silvyaki :)
Публикуване на коментар