В среднощен час в тълпата на един клуб наскоро ми се появи визията какъв би бил живота, ако съм доволна от това, което имам (а то не е никак малко, реално включва почти всички най-важни неща, от които човек истински има нужда) и съм спокойна, че всичко, за което мечтая рано или късно ще си дойде на мястото, како винаги е ставало досега. Ако просто се наслаждавам на всички възможности, които имам да правя нещата, които обичам, без да се упреквам, че не съм нещо, което е добре да бъда, но не мога, а да обичам това, което съм, което ще доведе да обичам (или поне да съм толерантна и ведра към) хората около мен. И да привличам още от това, което обичам. Ако вместо да отделям емоция да се дразня от тълпата и недостига на време, да правя амбициозни планове за деня и да чувствам неудовлетворение, че не съм успяла да покрия всичко, да се сравнявам с другите и да искам и да искам материални неща и постижения... ако вместо това се отпусна, имам си вътрешно спокойствие и знам, че имам всичкото време на света да направя това, което искам, колко повече ресурс и енергия ще ми се освободи за правилните неща! И да полагам нужните усилия систематично, търпеливо, без да ми се струва, че напредвам като костенурка... Да живееш по този начин невъзможно ли е - защото не ми се струва човешко цялото това измерване, сравняване и бързане, което се е наложило като нещо нормално в нашето общество. Дали финансовата несигурност е основната причина за това?
И друго - спокойствието съвместимо ли е с творческата енергия?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
От време на време като минавам покрай твоя блог, все намирам по нещо, което съм си мислил през последнта седмица. Общи са ни социалните обстоятелства ли какво ли?
Този пост ми напомни за една статия за 'движението на бавните', която ме вдъхнови някак си. Май беше в капитал...не...мениджър: ето.
А за спокойствието и творческата енергия, мисля че то е необходимо за акумулирането и.
О, много добре ме накара да се почувствам с коментара си. Много окуражаващо е да знаеш, че с някой са ти "сходни социалните обстоятелства":) За бавното движение четох и аз преди време и ми даде кураж, че съм на прав път с желанието си да следвам собственото си темпо. Радвам се, всъщност съм сигурна, че е така и за много други хора. Даже и извън Италия:)
P.S. Разгледах блога ти, виждам, че и ти си отдаден на фотографската страст:) ето ти едно общо обстоятелство:)
Получих извън блога коментар по темата от една приятелка, но тъй като самия коментар е много задълбочен и интересен, с нейно разрешение го публикувам тук:
Привет Лина,
...
Всъщност може много да се разсъждава по темите, което си отворила – бързането, сравнението, погубващото нетърпение на хората нещата да се случат веднага, професионалната реализация...
Търсейки отговорите на много подобни въпроси,стигам до извода и силното изначално вътрешно убеждение, че Природата има своята логика, закони и така поддържа хармонията и баланса в себе си (или поне такава е идеята :о)) Тя е отредила място за всеки, затова считам, че е изключително важно умението на човек да достига до мъдростта, знанието и гласа на Вселената и да се докосва по-често до нейната възстановителна и окуражаваща / положителна енергия. Защото вярвам, че там, в нейния глас е закодиран пътя към щастието на всеки един от нас.
Уви обаче ние хората, в необяснимия за мен стремеж към увеличаване на материалните придобивки на всяка цена, се отдалечаваме от този глас и го заглушаваме за себе си. Мисля си, че това е може би, защото в материалния свят не действат законите на Вселената. В материалния свят действат законите на печалбите и надмощието (помисли си за постоянната надпревара между Азия, Европа, US и хиляди подобни примери)... А светът е създаден да е в хармония чрез различието, многообразието, където всеки има своята роля и всеки трябва само да я изпълнява, слушайки сърцето си и наистина подхранвайки душата си с много любов и търпение към себе си и всичко наоколо.
До този момент във всеки критичен период, в който съм усещала разклащане под краката си, съм се оставяла да потъна за малко в друго време, в друг свят... За да чуя отговора, за да усетя пътя, за да почувствам накъде трябва да поема... От известно време се доверявам на тази си интуиция и поне засега смятам, че съм взимала правилните за мен решения, макар че пътят в началото е бил доста мъглив и неясен, което много ме е плашило, но пък точно в тези моменти съм връщала вярата в себе си и съм се доверявала на успешните изходи на подобни ситуации в миналото :о) Оставям се просто на способностите си и проверка на прозрението :о) Just like a game :о) И в момента съм в такъв период и ми е интересно, но постеpенно започвам да добивам увереността, че това е пътя и съответно да ускорявам ;о) И вярвам, че ще стигна до желаната цел, която накрая ще се окаже не толкова привлекателна, но пък пътя до нея и развитието на себе си, разгръщането на нови или позабравени умения, способности, знания, навлизането в нови области на познанието, е нещото, което ме кара да хвърча от радост. Тогава се появява то – истинското и чисто щастие – онова, което няма нужда да се обяснява, това, което просто чувстваш, топли душата ти и поражда искрената усмивка на лицето ти... А това е най-важното!
Така ще според мен – на прав път си! Довери се на интуицията си, но не се отказвай от мечтите си, стремежите си! Просто търси пътя! Човек го намира, дори и в началото да е като сляп, защото точно в тези лутания, израстваш и се разгъваш, за да си готов да поемеш следващата доза благинки, които предстоят.
И да, страхът е най-лошото, което може да ти се случи по този път, но не страхът всъщност, а това да се поддадеш на този страх, вместо да се срещнеш с него, да го опознаеш и така да опознаеш себе си, достигайки до нови нива на способностите си... Толкова е жалко човек да разпилява потенциала си...
Успех!
Здрасти отново,
хубава тема с чудесни коментари, към които ми се прииска да се присъединя. Скоро и аз си мислех за what if анализа в нашия живот, само че в съвсем друг аспект: представяш си, че си на 80 години - стар и немощен. Ама така хубаво се опитваш да си го представиш, че да го почувстваш - прозрачната и сбръчкана кожа, спомените за изминалите дни, за докосването на любимите хора, за техните усмивки и веселите мигове. Това чувство е толкова тягостно, че веднага се обръщаш към настоящето с двойно увеличена сила за живот.
Разбира се, никога не трябва да забравяме надеждата, че бъдещето може да е по-добро от настоящето, но целта на what if анализа е да ни върне в настоящия момент и да ни разкрие неговата хубост, така че да го прегърнем и да му се отдадем изцяло.
Финансовата не/стабилност не е отговорът. Или поне не е правилният отговор.
Много благодаря за коментара, Таня:) Не се съмнявам, че не са толкова малко хората, които в кройна сметка овладяват изкуството да са шастливи, така както разбират това понятие. Но май по-често се срещат в блоговете и книгите, отколкото на живо:-)
При мен спокойствието и творчеството са тясно свързани. Колкото повече стрес, толкова повече празни обороти
И аз започвам да чувствам, че това е моя начин...
Публикуване на коментар