Смисълът на труда

Когато си в средата на житейски промени, понякога е трудно да се откъснеш от това, което става вътре в теб и да го излееш и напишеш. А е толкова хубаво като се престрашиш и го направиш! Дори неоформените мисли и емоции стават реални някак и е по-лесно да сложиш всяко нещо на мястото му.

В живота ми много неща са прекрасни. През тази година осъществих няколко от най-големите си мечти (а други сами се осъществиха:)). Това са все големи неща, все неща, които ме карат да се чуствам по-пълноценна, повече себе си. Годината беше хубава дотук. Но колкото и да се опитвам да се радвам на всичко това, въпроса за професионалната ми реализация ме човърка и не ми дава спокойствието да се почувствам наистина пълноценна и балансирана. Объркването тук е пълно и колкото промяната на мисленето ми помогна в личния живот и ми даде чувство за повече себе си, толкова размести пластовете в представата ми какво ми се работи и що е то професионално развитие.

Не че не искам да се трудя и създавам. Тази година например се занимавах с много "занаятчийски" труд покрай ремонта, който ми достави огромно удоволствие, макар че всичко ставаше бавно и пипкаво - начин, по който не сме свикнали в обичайното забързано ежедневие. Занимавах се и с, ако мога така да го нарека, труд, свързан с артистичните ми занимания - теаралните репетиции и фотографията. Та на този фон много неща, които преди ми се струваха важни, вече ми изглеждат просто като корпоративни схеми - не ми се струва смислено да губиш житейско време, за да допринасяш за забогатяването на една компания най-грубо казано, коята да използва младостта и ентусиазма ти, навлиза дори и в личното ти пространство, под маската на това, че ти трябва да правиш еди какво си и еди какво си, за да се наречеш реализиран и успял човек. Вероятно това важи за хората, които не чувстват и не търсят друг начин за полезност в живота си и работата им е спасителна сламка, която им го дава. Или защото такъв е живота и просто няма друг начин. И това на фона на всичко прекрасно и интересно, за което човек може да използва живота си, способностите си и чувствата си...

От друга страна познавам хора, които са щастливи от работата си. Значи не е невъзможно, когато базисното желание за труд и за създаване го има. Може би вече съм си позволила твърде много да отдавам значение на творческата страна от себе си и предишното ми образование и опит започват да губят значението, което са имали, а още не съм натрупала значим опит в новите ми интереси, за да мога да ги реализирам по по-сериозен начин. Затова взех решение в този междинен период, както го чувствам, поне да си намеря работа, която ме анагажира емоционално със смисъла, който ми дава (случвало ми се е и преди и знам, че е възможно). Трябва да има начин да изляза от омагьосания кръг... поне го търся упорито.