За жените, успокояването и търсенето в живота

Колкото и да не обръщаме внимание на това в ежедневието на модерните хора, истинска равнопоставеност между жената и мъжа не може да има. В моите очи на свободомислещ и широко скроен млад човек, признаващ изцяло силата на свободната воля и личните усилия, това е поради една единствена причина - природата. Милиони години природата е формирала в гените на жената и мъжа определени нагласи и колкото и да го налага съвременното общество, не можем да избягаме от тях. Често съм си задавала въпроса дали това е нужно? При мен конкретно се е получило така, че винаги съм концентрирала усилията си да се развивам като човек и жена и макар че реализацията като личност в професионално отношение също е била много важна, никога не съм успявала да вървя по линията на борбеността и доказването. В същото време се възхищавам на мъже с нестандартни подходи, целеустремени, които вярват в себе си и вървят извън установените пътища и по този начин изразяват себе си. На някаква част с мъжко мислене в мен, й се иска и аз да го правя - отстрани изглежда, че правя много неща срещу течението, но вътрешно май се сравнявам с мъжете в това отношение и не съм напълно удовлетворена. Моят начин да изразявам себе си е бил да се развивам в сферите, които са ми интересни, най-вече свързани с творчество и лични взаимоотношения, но като виждам колко повече мъжете са склонни да рискуват, да излизат от течението и да вземат смели решения, се питам дали моята скорост на развитие е достатъчна... Наистина чувствам се съвсем уверена и щастлива с пътя, по който вървя като жена и човек, но от време на време се сепвам дали концентрацията ми в меката страна на реалността - чувствата, приятелите, отношенията, толерантността, свободомислието и творческата енергия, са достатъчни, за да се почувства човек напълно реализиран и дали не са някакъв вид бягство от реалността. Май в момента, почувствала емоционална сигурност и спокойствие на дълбоко ниво, ми идват пориви за пълнота във всяко друго житейско отношение. Каква може да бъде тази реализация, която търся? Мечтая за фотография и съм си поставила цели там. Но междувременно - как да гледам на работата? Досега смятах, че е много мъдро работата да си тече, а човек да се фокусира емоционално върху нещата, които истински го вълнуват. Не мисля, че щастието е да се обречеш на някоя корпоративна кауза и да си доказваш, че си някой, само защото там те ценят. Източникът на реализирането и удовлетворението трябва да се търси по-дълбоко, а именно да правиш нещо с емоция и да допринасяш с него реално към по-смислена действителност, някак да има по-глобален ефект. В мен се борят потребност от творчество и потребност от статус и небягане от действителността. Досега съм следвала по-мека стратегия на постепенно случване на нещата, но тъй като общувам с много приятели мъже, ме надъхва техния хъс и по-смел начин на мислене. Опасявам се, че моето по-съзерцателно отношение към живота не е напълно ефективно! Знам, че давам много на приятелите си, точно защото това е важно за мен, както и те ми дават много - аспектът на взаимоотношенията в живота ми ме прави много щастлива! Знам също, че успявам да реализирам мечтите си и винаги имам цел, която преследвам в момента. Но май не достатъчно??? Иска ми се да задържам нивото на целеустременост и да действам по-решително, но женската ми природа обикновено ме тласка в по-естествена за нея посока, от която всички наоколо са доволни :-), но аз не напълно...

Пусти вътрешни противоположности - тъкмо реша, че съм ги балансирала и пак се раздвижва везната:-) Но както се казва животът е пред мен... вярвам в способността на човек да постига нещата като влага усилия и мисъл... въпрос на приоритети...