Непоносимата лекота на щастието

Когато видях за първи път заглавието на книгата на Милан Кундера, бях поразена от дълбочината му. Та за него се сетих, като исках да изразя вълнуващото ме напоследък, с тази лека вариация, че искам да говоря за щастието, а не за битието.

Всички ние в някакъв момент се стремим към щастието, препускаме към него, представяме си го детайлно, отказваме да живее в настоящето и само си мислим Ех, само какъв живот ще бъде, когато... А, B или С. Самата аз много често съм функционирала по тази схема и усещам, че продължавам волю-неволю, въпреки че много се боря със себе си. По-опасната част обаче е в друго - когато това нещо ти се случи, ти преживяваш първоначалния екстаз и веднага след това започва да нахлува Страха! Може би човек намирайки се в крехката позиция да се обърне назад и да изживее облекчение, че вече живота му се е променил по начина, по който е искал, посреща най-големия си страх право в очите - Ами, ако не беше станало така, ако за малко се бях разминал с това; Това късмет ли е и дали наистина го заслужавам, колко хора има, които го нямат, с какво аз съм по-добър от другите. И в следващият момент - Наистина съм толкова щастлив!!! Докога? Кога ежедневието ще наруши крехката перфектност на всичко ставащо?

Ето такиви мисли ми минават в настоящия период на голямо щастие, което изживявам. Заради любовта е разбира се. Искам да говоря за това на другите и за това как стигнах дотук след години главоблъскане и работа над себе си. Чувствам, че е добре да се окуражават близките хора, че нещата се случват, когато ги искаш силно и се подготвяш за това. Мисля, че когато хората говорят на подобни теми, това допринася за обогатяване на световната позитивна енергия, на фона на всички негативни неща, което се обсъждат обикновено. И говоря. Но ме е страх! От малка дълбоко залегнало поучение е - Не говори за хубави неща, че хората ще ти завидят и те ще се развалят! Като се замисля рационално, дълбоко вярвам, че ако с близките приятели тези неща не се обсъждат, с кой! Защо да криеш щастието си? Дали се изтърква от думите? Да, много по-лесно е и може би по-интересно е да се говори за тъга, за красиви неща, които са далечни и затова примамливи. А щастието, което за мен в идеалната си форма носи лекота, а не драма, е постигната примамлива мечта и затова би трябвало да е най-интересно? Защо човека е устроен така, че нещо в душичката му да се плаши от щастието, от хармонията, вместо докрай да се наслаждава и да знае, че е нормално всичко да е преходно, но не може да се счита, че да страдаш и да живееш в неудовлетворение е нормално състояние.

И така, в средата на много дълго чаканото щастие и хармония, аз се боря със страха и се опитвам да се убедя, че щастието не е просто момент, а преминава в лекотата на радостта от живота, което е перманентно вътрешно състояние. Знам, че влюбването не променя законите на реалността, поне не за дълго. Но знам също така, че зрялото мислене помага на любовта да остане свежа и затова вместо да се плаша, ето, се концентрирам в това да вярвам в способността си да бъда easy и да позволявам на сетивата си да се отпускат.