Аз съм енергичен човек с много Приятели (Thanks God!). Те са моето богатство, спасение, даване, смисъл... Различни са, понякога ми дават много, понякога са просто познатото пристанище, когато копнея за буря... Но как обичам да оставам сама понякога. Помага ми да избягам и да бъде себе си. да намеря верният тон, да спра да се сравнявам с другите, да се напрягам от очаквания. Явно това е естествен механизъм за презареждане, без външни намеси. Може би прекалено много ми влияят другите и за да се почувствам наясно със себе си, ми е нужно изясняване на обстановката на спокойствие. Като котките - оттеглят се и се сгушват в себе си. Не мога да го правя, когато наоколо има други хора, тогава този канал не функционира така. Само потребността се появява и си стои там.
Ако можех да съм само екстроверт, или само интроверт... А аз имам от всички половини...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар