Дъжд...май/ есен

Когато вали, често си представям къде другаде бих могла да бъда...Представям си полумрачна стая... тишина... някой, който ме вълнува... чаши, оставени на пода до леглото. Тази представа в главата ми е толкова стара, че възниква съвсем спонтанно всеки път, когато почувствам необходимост за малко да изчезна от заобикалящия момент и да го направя по-наситен и вълнуващ.
Миризмата на дъжд и очакването за буря предизвиква спомен и за един май в Сандански, когато бях на 8-9 години, някъде в края на 80-те, квартира и тераса, където хапвам череши с хляб и сирене и съм облечена в бяла плетена перелина.
Всъщност последният път, за който си спомням, че валя нереално дълго, беше една нощ, в която аз участвах в своя черно-бял филм, който за малко да завърши като в моята дългосъществуваща фантазия, но му беше отредена друга развръзка. Все още се чудя дали да избягвам онези места по улиците на София или да ги приема като част от позитивната ми история, която ме накара да бъда повече жена... или да бъда само жена. Човешката душа е като книга, казват в един български филм, и всеки я отваря на различна страница. Всичко, което предизвика случването на тази нощ, отвори най-добрата ми страница и аз се уверих, че я има. Почти изпълних обещанието си да запомня тази нощ, без да съжалявам, че тя не може да има продължение. Може би прекалено много вярвам в съдбата и приемам всичко естествено... вече минах отвъд границата на спонтанното пропадане в крайности.
Няколко дни след тази нощ късно вечерта получих sms от една моя отдавнашна дълга любов - донякъде сродна, но объркана душа, която в миналото дълго беше търсила и отблъсквала, а понастоящем все още търсеше моята близост: "Какво е щастието?". Този въпрос може да бъде зададен от човек на каквато и да било възраст, но в случая той беше зрял за своите 26. Но все още не беше напълно готов за щастието. Отговорих му нещо, което ми се иска да знам винаги, а не само тогава: "Щастието е да бъдеш с някой, който те провокира да разкриеш най-доброто от себе си". Отговорът му беше такъв, какъвто може да бъде даден само в среднощен час: "Някой късметлия ще е много щастлив с теб".

Дъждът...можеш да се оправдаеш с него, когато ти се иска просто да преминеш в паралелния свят на най-докосващото...