Нещо романтично - "Ив"

Не знам дали сте съгласни, но според мен четенето на биографии може да бъде много интересно. И вдъхновяващо. Навремето бях скептична  и гледах с подозрението рафтовете на майка ми, пълни с биографии на Моцарт, Шекспир, Мария Кюри, Балзак... Напоследък обаче се улавям, че започвам да чета биография след биография - интересен ми е сякаш повече разказа за реалния живот, отколкото за измисления... Така попаднах на книга за Ив Сен Лоран. Обикновено прочитам книга за няколко дни, а тази чета вече втора седмици... Не ми се иска да излизам от този малко старомоден, романтичен свят на стремеж към съвършенство, иска ми се да осмисля и почувствам всеки детайл, всяко вдъхновение, да си представя всяко оригинално откритие. Начинът, по който е написана е невероятен - леко абстрактен, говори за модата като отражение на времето, в което се създава. И се променя с начина на живот на хората.

Може би защото много ми се иска този наш начин на живот да е по-специален, различен, цветен, наситен, особено ми допадна това разсъждение на самия Ив Сен Лоран:

"Трудно е да се предложат на хората като единствена перспектива работни дрехи за живот, изпълнен с труд. Естествено, трябва да се държи сметка и за това. Аз също платих дан на реалността - всичко, което съм правил досега, са приспособени, сериозни, отговорни дрехи. Но това не стига. Човек има нужда от веселие, от хумор. От реванш. Модата трябва да бъде и празник, да помага на хората да играят, да се променят. Да компенсират поне малко този ужасен, сив, жесток свят, в който са принудени да живеят. Трябва да облечем и техните мечти, блянове, прищевки."

Нека да фантазираме.

My Skin, Your Skin

От няколко години т.нар. улична мода ме увлича много. Открих я чрез гледната точка на http://www.thesartorialist.com/, http://stockholm-streetstyle.com, http://www.garancedore.fr/en. Идеята че можеш да изразиш себе си точно чрез това, което ти отива, а не, което е на мода през този сезон, да изненадаш себе си с необичайна комбинация от цветове и видове дрехи, да намигнеш на някой като сложиш нещо на точки или червени обувки... възможностите за закачки с околния свят са много. В България е прието да се смята, че хората, които обръщат прекалено внимание на начина си на обличане са превзети, суетни, егоцентрични, name it. А за мъжете да не започвам с определенията ... Обаче именно следейки тези сайтове открих нещо, което винаги съм смятала дълбоко в себе си - че красотата е в простотата и естествеността. В креативните комбинации. В дозата лудост към детайла. В това да знаеш кой си и да имаш енергията да го изразяваш всеки ден...

Вярвате или не, когато видя такъв човек по софийските улици, веднага чувствам прилив на щастие. Потайна усмивка заиграва на устните ми, нещо в мен извиква "YES!", а въображението ми се храни с детайлите и цветовете. Понякога си ги записвам. Знам, би било страхотно, ако имах смелост да ги снимам...

Филмови открития

Напоследък попаднах на няколко доста интересни филма и реших да ги споделя:

• My Blueberry Nights
• I Am Love
• One Day
• Serendipity
• The Way We Were
• Tangos Are For Two

Общото между тях е че историите са интересни, актьорската игра е вдъхновяваща и са заснети много красиво. Може би са леко сантиментални особено "Tangos Are For Two", който все пак се развива в Буенос Айрес. Най-силен като актьорска игра е "The Way We Were" с Барбара Стрейзънд и Робърт Редфорд (той е новият ми най-любим актьор, изгледах почти всичките му филми).

Предишният ми списък с добри филмови попадения бях публикувала тук.

Ще ми е интересно да споделите, ако някой от тях е и ваш любим филм.

Още по-хубава година

Тази година беше чудесна! Давам си сметка, че в голяма степен това беше заради колелото, защото излизането с него сякаш ми отвори някакви нови чакри - движение, общуване, емоции,  усещане за красота, градски открития... Покарах колело и в Амстердам! И толкова наситено беше лятото, че есента и зимата се сляха като едно негово продължение, в което замених разходките с колело с разходки със стария лентов апарат (в новия ми-стар блог качвам снимки от това мое ново увлечение). Явно търсачът на емоции в мен не спира да иска своето... Щастлива съм, че има хора, с които тези неща могат да се случват естествено...

Благодарна съм за почивните дни около празниците, когато човек може да си събере мислите, да помечтае и да се зарови навътре, навътре, за да отвори място за нови неща и да събере сили за стари мечти. Не правя големи планове, но силно ми се иска едно нещо, което ми е показало, че отключва всички други - да си давам добре сметка кога и с кои неща съм вярна на себе си и да ги предизвиквам, а тези, с които не съм - да избягвам.

И нека тази да бъде още по-хубава, нали?