Може ли работохолизмът да е хубаво нещо?

Свикнали сме да мислим, че работохолизмът е нещо негативно, изкривено, суетно, зациклящо. А ако заменим думата работохолизъм с енергия, желание да се случат нещата, трудолюбие, вдъхновение да се концентрираш в едно нещо, организираност. Тогава гледната точка се променя.

Изпаднах през последните 2 месеца в това състояние. Защо за мен беше хубаво? Защото го погледнах по втория начин. Мисля, че в момента ме окриля усещането да видя на практика идеите си и тези на екипа, в който работя. Всъщност ние работим за себе си, може би оттам идва разликата. Не сме корпорация, в която между нивата се губят личните ти усилия. В разстояние от няколко месеца директно виждаме резултата от идеите, които сме намислили. Това вдига градуса на напрежението, но и дните са неизменно по-вълнуващи. Усещането ми, че в това, с което се занимавам в момента, се комбинират най-разностранни мои интереси, ме кефи много. Попаднах си на мястото.

Работохолизмът е като наркотик. В един момент те обсебва, но това ти харесва. През този период ми доставяше удоволствие ден след ден да мисля постоянно за идеи, детайли, креативни решения, цветове, маркетингови концепции. Доброволно мислите ме теглеха постоянно натам. Цял един уикенд например мислих кой цвят най-ефектно се комбинира с жълтото. Защо го казвам в минало време? За пореден път се убедих, че когато едно вълнение остане интензивно твърде дълго време, то става мъчително. Запасите от вдъхновение трябва да се презареждат периодично и трябва да се поема свеж въздух, за да не ни задуши страстта. Никога не съм могла да бъда само едно нещо. Не понасям и другите да ме приемат само в една роля. Затова сега намалявам темпото. Почивката е сладка. Сетивата са изострени и поемат жадно света. Доста съмнения са отпаднали, поне в момента. Общувам доста по-открито с хората, отколкото преди. И то най-вече с тези, които наистина ме вдъхновяват. Хубав период е.