неделя, 17 януари 2010 г.

Как тече времето


Вярвам, че малките стъпки всеки ден правят голяма разлика. И оптимизмът, и радостта от постигнатото, и постоянството. През изминалата година си дадох сметка, че някои навици трябва да се променят. Напрежението, че нещо трябва се прави и неудовлетвореността, че не става бързо, трябва да отпаднат. Продуктивността трябва да намери своя по-здравословен източник.

Затова обичам да се обръщам назад и да виждам, че наистина за една година нещата могат да се променят неочаквано. И почти винаги в желана посока.

Рискувах и напуснах неприятна работа, за да потърся себе си. Успях да приема, че може да не съм одобрявана и въпреки това методично да продължа напред и да налагам своето разбиране. Прекарах 3 месеца в пробване на неща, творене, коване на планове, надежди, страхове, опит за спокойствие и ... малко самота. Накрая с повечко късмет попаднах на креативно място - мое поле на действие. Повярвах си. Снимах се в късометражен филм. Бях двете лица на жената в "Любовникът" по Пинтер. Започнах малка собствена работилница за изработване на красиви неща. Получих пътуване-изненада за рождения си ден. Със затворени очи ме откараха на летището и тогава разбрах, че пътуването-изненада е до Барселона. Прекарах 10 дни на село и влизах в дворовете на хората, за да разговарям с тях и да ги снимам. Получих награда за фотоесето. Снимах фотосесии, идеите за които отлежаваха от около 1 година. Снимах приятели. Снимах подготовката на една от най-близките ми приятелки за сватбата й. Задълбочих някои приятелства, преоткрих радостта от спонтанното емоционално общуване. Станах по-лека като че ли. Направих уеб сайт. Започнах да се грижа за дете...

Иска ми се да вярвам, че отворих сърцето си по-нашироко и позволих вътре да влязат хората. И лекотата.

Иска ми се да вярвам, че имам сили да променям навиците си.

Иска ми се да вярвам, че мога повече да се наслаждавам на това, което се случва всеки ден, вместо да се напрягам, че нещо не се случва.

Ден след ден, като невидимо семенце, нещо хубаво се трупа и един ден разцъфтява в пищно цвете.

4 коментара:

Све каза...

Много хубав пост :) Дай Боже следващата година да ти е все тъй хубава...

Владимир каза...

Здравейте,
Приятно е да засвидетелствате радостта от постигнатото, защото други хора като вас с малко думи са разбрали колко много значи да решиш, че можеш да постигнеш промяната. Защото, когато реши човек-може, а когато може-действа. Поздрави ине спирайте!

Анонимен каза...

Поздрави и от мен :-) Дано тенденцията да продължава :-)

seasons каза...

Радвам се, че емоцията в текста Ви е докоснала и благодаря за подкрепата.
Хубаво нещо са коментарите!