понеделник, 11 май 2009 г.

WTF?!

Преди около седмица получих изненадващ коментар през Facebook от най-голямата ми тръпка от студентските години, който гласеше, че съм много специална многоточие и че той винаги многоточие. С него за последно сме комуникирали преди 7 години по е-мейл, а самата тръпка - макар и взаимна по някакъв начин, така и остана нереализирана в крайна сметка - беше преди 9-10-11 години. Знам, че живее в Ню Йорк и има собствен бизнес там, а от Facebook видях снимки на малкия му син и на жена му. И изненадата ми, че си позволява емоционалност след толкова години, ей така от нищото, беше неописуема.

Отговорих му кратко и приятелски, малко шеговито, питах го как е живота му след толкова време. А той изригна с огромно съобщение: незнаел как да започне многоточие, предполагал не от там, където сме свършили многоточие, дори не си спомнял къде е било това, а аз дали съм си спомняла кога сме се видели за последно? предполагал на някои от всичките безсмислени изпити многоточие, добре, че са били те, за да многоточие. Следва много fancy описание на Ню Йорк, но не и на неговия живот там, споменава само за болни амбиции. И после "How about a date? where...when? soon.. never...to be continued...."!!! Ето че и мъжете могат да бъдат drama queen...

WTF?!?

Как да отговоря на подобно включване буквално от отвъдното? Виждам в това носталгия и разбира се се лаская, че ме е смятал за по-важна, отколкото е показвал. Но дори и да е така, дори и да е готино да получаваш такива признания, в момента в тази реалност мога само да го обърна на приятелски майтап. Няма повече драма. Игрите на драма и подхвърлените думи бяха много вълнуващи за мен в онзи период, но сега търся друг смисъл в комуникацията. Да си призная, тогава го асоциирах с Мики Рурк от "Девет седмици и половина" и ми отне няколко години да го опозная такъв, какъвто е. И не че не беше интересен, просто някак прекалено изморително беше да се преследва такъв нелогичен и краен човек, който накрая даже взе да ми се струва и обикновен. Как точно се е преструвал тогава? Мога да го питам и сигурно с удоволствие ще ми разкаже, но не съм сигурна, че искам да знам. Каквото е можело да се случи, но не се е случило, е добре да си остане в миналото. Всичко друго е мелодрама.

5 коментара:

Анонимен каза...

Prekrasen kratuk razkaz - otkus ot neshtata ot jivota! Strahoten nachin za zapochvane na denia! Suglasna sum s vsichki tvoi razsujdenia, naposledak imam mnogo sluchai da mislia v podobna nasoka i stigam do tochni takiva zakluchenia
:)
yours sylviaki :)

seasons каза...

V sinroh sme:) I tvoia komentar me zaradva. Celuvki

Све каза...

Особено ми харесват последните ти две изречения. Те казват всичко!

Крис Ванев каза...

:)

Как? С многоточие, как...

Едва ли си му отговорила по-различно :)

seasons каза...

Да, Све, те казват всичко и затова, Крис, отговорих небрежно-приятелски и приземих нещата. Нека другите да се оправят с мелодрамата в тяхната глава:)