Switch between the modes

През първите 2 работни седмици на новата година сътресенията на работното място продължиха и порива ми за професионална промяна избухна с пълна сила. Една последна капка преля чашата на търпението ми и реших да сложа края на тази история. Бях готова на това още от първия ден, в който започнах преди година и половина, но си бях поставила за цел да се боря - с нагласите на хората (бих казала генерално с нагласите на типичния български служител), със статуквото, с бившия ми шеф, със себе си. Сигурно мъничко съм успяла във всяко от тях. Новите шефове ме помолифа да остана - май поне с тях ценностите ни съвпаднаха..., но няма начин - не искам да губя повече време. И не толкова миналите битки ме смутиха, колкото перспективата за неспиращи такива - въпреки всичко направено и вложено от сърце поне от мен - нещо, в което не видях повече смисъл за себе си. Интересен факт е че 90% от колегите ми са земни зодии или зодия рак - комбинация, сред която аз нямам място (за сравнение в театралната ни група сме само огнени и въздушни представители - the statistics shows it, doesn't it?).

Аз съм енергичен и трудолюбив човек, но явно моя способ не е борбата, а активното създаване на хармония. Точно в този период попаднах и на пост в блога на lyd на същата тема! Вътрешно се усмихнах - има единомислещи!!! Борбата някак отключва в мен реакции и мислене, което не ме води към нищо добро - словесните доказвания към хора, които очевидно нямат желание да отворят черупките си, в крайна сметка ме вбесяват, защото такива хора, колкото и да си разбират от работата, разчитат на пасивна съпротива и последващо жалване, а не на отворено и кооперативно отношение - позиция, която не мога да уважавам от чисто човешка гледна точка. Ясно ми е че в една корпоративна структура вероятно не може да бъде по друг начин, но пък аз винаги съм мечтала да работя със съмишленици и понякога това се е случвало в действителност, което ме кара да вярвам, че е възможно.

И така - къде ми е мястото? Не веднъж съм получавала доказателства, че съм добър служител и хората обичат да работим заедно, но явно въпреки толерантността си и позитивното си отношение, съм чувствителна и не мога да приемам току така хора, които според мен грубо проявяват не-отворено отношение и закостенели ценности, които на всичкото отгоре натрапват на другите като верните за системата. Моята силна страна е че съм активен и топъл човек, който намира смисъл в творенето заедно (в пряк и преносен смисъл), споделянето и надграждането на идеи и ентуисиазъм и правенето на градивни малки/големи неща. Не вярвам в натрапването: Ето, вижте, ТАКА се правят нещата... Та имам идеи къде може да е моето място, няма да е много лесно, но ще си дам известно време за себе си, за да мога да действам. А междувременно чувствам, че и моята черупка се разтваря постепенно - искам да бъда по-толерантна към инакомислещите, по-отворена към разговори и чужди гледни точки, по-търсеща, по-еasy, по-търпелива, по-асертивна... Прекрасно чувство е... поредният необходим upgrade.