Кризите във взаимоотношенията на работното ми място продължиха и миналата седмица. Продължих и да си задавам въпроси покрай това. Най-вече ми е чудно, че се стигна до толкова тежки лични и емоционални реакции към мен. Чудя са коя част в мен предизвиква съдбата да попадам в работата си на определен тип хора, които предизвикват у мен отбранителна позиция и защитна реакция на надменност, вътрешно презрение към тях и затваряне в себе си - една никак непечеливша комбинация... Вярвам в поуката от филма "Най-добрият човек, който познавам" с Невена Коканова, че душата на човек е като книга и зависи ти на коя страница ще я отвориш. В нея има и черно, и бяло... Затова не вярвам на хора, които отварят моята на лошата страница... и в личния, и в професионалния живот. А толкова ми се иска на работното си място да съм заобиколена от хора с easy отношение към живота, с широта на погледа и добронамереност. Не държа непременно да споделят моите разбирания за живота, но когато нещата се случват easy и има отворено отношение, другите различия не са толкова съществени.
Конфликтите генерират енергия и те зареждат с решителност да тръгнеш в желана от теб посока с по-бързи крачки.
Коледно ми е вече! Сърбят ме ръцете пред 12те дни почивка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Чудно е наистина колко малко знаем за самите себе си и най-вече за това, как ни виждат останалите. Нужен е feedback. И то често!
Благодаря за коментара ти, а колкото до писането - не знам, то само си идва, когато му е време.
Публикуване на коментар