Тези дни гледах "Догвил" на Ларс фон Триер. Бях чула наскоро мнение, че след като гледаш този филм, вече нищо не било същото. Случи се така, че бях в "екзистенциално" настроение през уикенда и реших да експериментирам. И наистина - филмът е напълно необичаен (което е хубаво), но без ясна философия и това те оставя с усещането, че нещо голямо е минало покрай теб и точно в последния момент се е самопрецакало. Посред всички възможни трактовки обаче за мен се открои една - колко лесно хората забравят хубавите неща, които са се случили и в очите им се навира това, което нямат, дори и броят на едното спрямо другото да е неравностоен.
И ми просветна - май и с мен продължава да е нещо подобно, въпреки че го познавам добре тоя капан... Бързо ми омръзват някои неща, имам нужда от допинга на новото, обичам драмата... Понякога наистина потребността ме застига по-бързо, отколкото имам способност да я осъществя.
А толкова добре се чувствам при лекотата, магьосническото настроение и способността да усещаш във въздуха невидимото. Даже сънувах това състояние.
Превключ.
Затова реших да си записвам съвсем неангажиращо истински хубавите неща, които ми се случват през деня. Стори ми се готино в някой "дъждовен" момент да си отворя тефтерчето и да се убедя, че нещата винаги напредват малко по малко, че емоциите винаги са в дъното на нещата и не се знае какво те чака зад ъгъла. (Явно са ми нужни много уверения, че винаги ще си остане винаги) Всички страдаме, струва ми се, от предвидимото ежедневие, но наистина само ние можем да се самопренесем в магичната паралелна реалност.
Иска ми се от това да си направя изводи какво в крайна сметка ми носи истинско дълбоко удоволствие и кое е ненужен навик.
И май са ми нужни повече удоволствия всъщност.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
pleasures we have plenty.
the skill to enjoy - not quite :)
Много хубав пост!
Много точен и разбиращ коментар (както винаги:-))Всъщност след като написах поста, си дадох сметка точно за това, което казваш - всъщност удоволствия всеки търси, по един или друг начин ги намира, но как ги изживява - да, това е слабото звено.
Ха-ха, почти ме довърши с финалния извод на поста си. На човек не му е нужно самовглъбяване, дълбок самоанализ и философски размисли, за да достигне до веруюто на вероятно 99.99% от населението на тази планета. Имам чувството, че се въртиш в кръг. Моля те, опитай пак. Не знам какъв трябва да е изводът, но не може да е това :)
Ами нужно му е всичко, което му е нужно... Под удоволствия хората не разбират едно и също, а и начинът на наслаждаване е различен. Та по-скоро за този начин ми беше приказката, в това е майсторлъка...
хм, аз 'догвил' го гледах преди много години и не помня всички детайли, но за мен философията му се крие в символите -- почти всеки предмет, име, герой носесеше определена символика. И помня, че ми хареса колко фино беше боравено с тях и как внимателно излишното беше отстранено :)
Да, и на мен този аспект ми се стори обещаващ и затова очаквах някакъв край с много яка поука...
Този пост ми се изплъзна само с един поглед върху него преди време, но сега се върнах за да изчета както новия, така и него.
Страхотен коментар и невероятна идея ми даваш - да си записвам хубавите моменти и да си ги чета, когато ми е криво. Ще пробвам и аз идеята :-) И филма ще гледам.
Публикуване на коментар