От известно време си мисля, че вече познавам себе си и съм открила онова там дълбокото, онзи постоянен източник на щастие и баланс отвътре. Така е, вярвам! Но ето че все още има една частица, която ми се изплъзва от време на време и разклаща везните. Границата между "Всичко е наред" и "Нищо не е наред" е ужасно тънка. И докато упорито се държа за страната "Всичко е наред", малко по малко оттук оттам се трупат капчици тъга и някой ден те заливат изневиделица като вълна. Дали е от липсата на слънце? Дали всеки има скрити дяволи, които изскачат, когато е тъмно? Или вълната трябва да отмие всичката тъга, която се е натрупала, за да започваш начисто пак и пак?
Най се харесвам, когато ми е леко и ми спорят нещата, без вътрешно напрежение, организация и дисциплина - просто си върви, имам желание в изобилие. Все още не съм установила точно кое възпламенява и кое блокира тези хубави състояния... От друга страна вярвам, че за да има човек качество на живот, трябва да организира добре нещата си, за да използва ефективно ценния ресурси време и да може да прави повече неща за единица време. Да, ама някъде по пътя се изгубва вдъхновението... И така се явява стария ми проблем - не релаксирам истински, докато си почивам и се виждам с приятели (изпитвам угризения, че плановете ми изостават), а като си определя дни, за да правя нещата вкъщи, все ме влече към нещо друго, иска ми се емоция, общуване, движение, а не затваряне навътре. Везните се клатят и се намирам в постоянно състояние на напрежение, че нещата не се случват/ веднага (кои неща?).
И така - навътре или навън? Планове или спонтанност? Емоция или стерилен баланс? Упорит труд или вдъхновение? Сега или кога? Multitasking??? Релакс или мързел?
Иска ми се да можех да се фиксирам върху един мой интерес, но НЕ МОГА. Това е съзнателен избор. Вярвам, че по естествен начин ще се напаснат нещата. Но...
Help!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Мда, и аз често си мисля, че вече съм станала мъдра, спокойна и всичко, което си написала и можеш да добавиш по въпроса. И после се оказва, че не точно :) Но като сме тръгнали, ще стигнем :)
Аз работя по въпроса да не се чувствам гузна. Много помага :)
Inspiration is an angel, inspiration is a bitch! Много познато чувство. Това с изгарянето на интереса или ентусиазма. Търсене на вдъхновение и опитите да се придържаш към предначертан път.
Не мисля, че нещата се нагласят от само себе си. Трябва си воля, дисциплина и една хубава доза твърдоглавие. Предполагам и двамата сме съгласни,че материята е деликатна, крехка и страшно важна.
Нещо, което ми помогна в подобен момент на несигурност бе книжката на George Leonard - "Mastery". Изкорени романтичната представа, че ако се захванеш сериозно да се занимаваш с нещо, което ти харесва всичко ще е мед и масло и птички и вдъхновение всеки ден.
Ей, много ми е приятно да чета коментарите ви. Знаех си, че това усещане е универсално и ще има какво да споделим помежду си.
@lyd: и аз вярвам, че трябва съзнателно да работим върху нагласите си
@ Ray: страхотна формулировка "материята е деликатна, крехка и страшно важна". Ще я потърся тази книга, и на мен често книгите са ми отваряли очите по сложни въпроси.
Хм, това е една доста епична борба.
Не знам какво да ти отговоря, защото аз самата не съм сигурна че съм открила своята формула.
Един познат казва, че истинските неща в живота се случват естествено, т.е. без да ти се налага да планираш твърде много. Аз все повече вярвам, че колкото по-добре успеем да се научим да се доверяваме на живота и се отървем от несъзнателната мания да контролираме всичко - толкова по-добре се нареждат нещата. Виж този блог...може да ти хареса: http://zenhabits.net/
Све, и на мен взе да ми се струва, че това е верния път за моя начин на мислене. Ще погледна блога, благодаря.
Публикуване на коментар