Великата илюзия

Така наричат киното, но смятам, че това важи и за театъра. След представлението на театралната ни група си мисля, че тази илюзия е колкото за зрителите, толкова и за актьора, който се превъплащава. Доста трудно ми беше в периода на репетиции да съчетавам ежедневието си с мислене в посока пречупване и влизане в образ, доста по-различен от мен, но накрая този процес протече някак интуитивно и с натрупване - от един момент нататък просто имаш усещане какво трябва да прави този човек, твоя герой. А той си беше многопластов - Сара от "Любовникът" по Пинтер (Другите неща, които готвихме напоследък, ще бъдат представени за есенна- зимния сезон). Ако съдя по това колко се забавляваха гостите, постигнахме ниво на убедителност. Може би защото и самите ние се забавлявахме вътрешно.

Мисля си как ли се случват тези неща при професионалните актьори. Отново и отново да изминават пътя към героя си преди всяко представление, да срещат ново "аз" за всяка следваща роля. Това те държи жив безспорно. Но сигурно не е лесно да живееш сред толкова емоции, да ги търсиш и вадиш от себе си ден след ден. Дали ти остават после и за живота?...

Наскоро една приятелка изненадващо изтърси, че изпитва отчаяна нужда от "заземяване". Аз си помислих, че има предвид приземяване, т.к. беше участвала в един силно емоционален семинар и реших, че изпитва нужда да се върне към реалността и да се откъсне от спомена за усещанията си. Всъщност се оказа, че тя има точно това предвид и то .... в буквалния смисъл на думата - ще стъпи с боси крака върху пръст и ще се остави емоцията, която е насъбрала, да изтече през нея към земята. Каза, че по принцип й помагало. Прави се, за да не остане човек "от другата страна", ако тя твърде много му хареса.

Та и аз си помислих, че това усещане ми е познато. Но за добро или лошо практичната ми страна не ми позволява истински да потъвам. Тази година почти не изживях сценична треска, а след представлението по-скоро се радвах, че сме успели да забавляваме пубиката и да й предадем позитивна енергия, отколкото да бях емоционирана от ролята и страстите на сцената. Май насред творческата си природа, имам вградено "заземяване"?!?