... без да му искаш нищо и го остави да се чуди какво му се случва." Това ми беше казала преди години бивша моя колежка, която беше с мъжа си от 12 години и която приемах за гуру по онова време. Тя беше вълнуваща, привлекателна, зряла и успяла жена - поне за тогавашните ми разбирания...
Това обобщение ми се стори драматично и вълнуващо и допадна на философията ми за нещата. Първите няколко мъже, към които се отнесох по този начин, не се вписаха в тази концепция:) То това й е хубавото - веднага става ясно дали съответният човек има потенциала да се възползва от този начин на мислене и да ти отвърне със същото или само да злоупотребява/ да се страхува от тази отвореност. Обаче, когато тази концепция започна да бъде оценявана от този, който трябва, започна да става много хубаво. Много сладко. Много дълбоко...
Напоследък се случи така, че беше поставено на изпитание това мое разбиране за нещата - винаги е изпитание, когато времето на любимия човек се бори между работата, личните дела и любовта. Отначало се почувствах пренебрегната и се изненадах от усещането вътре в себе си, но слава Богу въздушната част от моята природа взе надмощие и мозъка ми се пренастрои на вълната на разбирането и недраматизирането. Всъщност твърде добре знам, че това е временно положение, случвало се е и преди, и знам, че всеки би оценил спокойствие, което има около себе си в напрегнати моменти. Механизмът на независимост, който съм си изградила през годините, се задейства - концентрирах се в собствени неща, опитах се да не обвързвам емоциите си непременно с емоциите на мъжа в този момент. Натискът и мрънкането не са помогнали на никоя жена - поне не трайно. Всеки натиск предизвиква отдръпване - в това съм сигурна. Независимата жена е далеч по-вълнуваща, отколкото тази, която все иска нещо и излъчва недоволство. Та не искам да се променям и да си създавам фиксирани очаквания. Дългата връзка не прави другия роб на твоите желания. Благодарността, че си разбрал другия е нещо много голямо, което се оценява и се връща към теб многократно в по-добрите времена. Това се отнася предимно за отношението на жената към мъжа, но като се замисля понякога се случва и обратното, така че...
Това е моята философия. Знам, че може би е спорна, може би работи с твърде малко типове мъже и има много ако и т.н. Но аз я намирам за вълнуваща и въздушна - двете неща в живота, които ценя най-много...
четвъртък, 21 май 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Страхотен пост
както обикновено, подкрепям напълно! :)
Тази стратегия работи чудесно, дори и когато не разбираш, че е стратегия :D Понякога ми казват, че разглезвам мъжете и сама съм си виновна, че ПОСЛЕ не ги бива. Аз пък мисля, че тези, които не ги бива, просто не ги бива, и ни най-малко имам принос за това, особено пък с човеколюбивото си отношение към тях :)
@ lyd: ДА! Ако човекът не е читав при най-благоприятните условия за него, кога да бъде?!?
Публикуване на коментар