За експериментирането, търпението и вярването

"Сега зная, разбирам, че в нашата работа - все едно дали играем на сцената, или пишем - главното не е славата, нито блясъкът..., а умението да търпиш. Умей да носиш кръста си и вярвай" - Нина, ""Чайка", Чехов

Тази мисъл , макар и по чеховски мелодраматична, много ми допада в същността си... търпението (не примирението), когато преследваш нещо мечтано, е добродетел, на която в наше време може би не се отдава достатъчно значение, но според мен има огромно...

(Да си призная не бих прочела Чехов по собствена инициатива, но понеже с театралната група репетираме откъс от "Чайка" в момента, тази мисъл привлече вниманието ми. Слава Богу, не играя трагичния образ на Нина, а шумната и шармантна застаряваща театрална примадона Аркадина - тя ми допада, признавам:))

...Имам периоди, в които интензивно изживявам чувства и мисли, но те остават някак навътре в мен и не намирам форма да ги изразя с думи. Май пак това се случи напоследък при мен. Понякога е трудно да се споделя процеса на нещо, което се случва и развива, на човек му се иска да сподели резултата, да каже това и това стана, това и това изживях и мислих и то стана. А сега - опити, наблюдения, планове и ... вяра. Трудно се споделят тези неща някак си...
Накратко - продължавам да не работя, правя нещата, които харесвам и търся възможности. Трудя се по доста часове на ден с голямо желание, но не срещу заплата, а като инвестиция в себе си:) В мир съм със себе си. Има възможности на хоризонта, но не смея да се зарадвам, защото напоследък доста неща са по-различни от това, с което съм свикнала и не зная това за добро ли е или не ... Но експериментатора в мен е въодушевен. Както писах в поста "Как се случват нещата, които искаш?"... това съм аз - един търпелив експериментатор, който вярва на интуицията си.