В началото на май с любимия човек предприехме пътуване с кола из Европа (Любляна, Мюхен, Цюрих, Женева, Венеция и още няколко между тях) като посещавахме на всеки няколко дни по някой приятел в следващата по пътя държава. Като си помисли човек, това е добър начин да се извлече удоволствие от цялата тази емиграция и липсващи приятели. Също и от среща с други приятели, живеещи мобилно, идващи от други посоки, което позволява засичане в неочаквани точки от маршрута. Резултатът от всичко това е такова предаване на енергии, вдъхновение, теми, идеи, отваряне на сетивата и пречистване от ежедневни дреболии, че 1 седмица такъв живот е равносилен на месеци от ежедневния.Най-любимите ми моменти при тези пътувания са как приятелите, с които се срещаш по такъв необичаен начин в тяхната нова среда или просто се засичате насред пътя, се разкриват повече от обичайно, но по съвсем естествен начин и с една наситена емоция, която ти се иска да я има в ежедневието ти постоянно.
Другото е как всеки път получавам вдъхновение за идеи и промени, които ме доближават повече до онзи красив идеал за себе си, който имам в мечтите си. Този път в ролята на голям запалител беше моя скорошна позната, преводачка, интелектуален тип, която прекарва половината година пътувайки и работейки в различни държави и която буквално живее от емоциите, впечатленията, срещите с хора, книгите, филмите, обичта, която раздава. И ние получихме сериозна доза от всичко това, докато обикаляхме заедно музеи в Цюрих и после прекарахме доста време на канапетата в една книжарница.
За мен еманацията на вдъхновението, което носи със себе си е навикът й да си подчертава нещата, които са я впечатлили в книгите и да си води бележки отстрани. Колко яка ми се струва тази впечатлителност! Даването на книга на друг човек, която си преценил, че ще му хареса, също е своево рода общуване, неизбежно си мислиш какво ли му е харесало и дали е харесал същите неща като теб, но ако ги е и подчертавал - е, тогава се получава паралелна история. Впоследствие четох книга, която тя ми даде, с нейните бележки и подчертавки и беше толкова по-интересна за четене! Колко детайли са забелязани, колко нюанси на емоциите са почувствани, сякаш пред очите ти е друг възможен изживян живот, а не написана измислена история. Преди време и аз обичах да подчертавам във важни за мен философски книги и после открих, че и майка ми е подчертавала вътре и познавайки я, разбирах защо даденото нещо я е впечатлявало.
Може ли и аз да подчертавам в книгите, които ми давате? Хей, и вие го правете.
