Във вихъра...

Положителното на това да си във вихър е че за кратко време интензивно се случват много неща и те заливат вълни от емоции. Които не винаги можеш да контролираш обаче - в най-добрия случай просто се бориш да плуваш добре по течението. В това състояние се намирам от няколко седмици. Започнах нова работа от началото на юни, но трудно мога да я нарека работа - има всички шансове да се впише в поговорката: "Прави това, което обичаш и няма да работиш и един ден". Тя е с хора, които познавам отпреди и които ме поканиха за нещо съвсем ново и творческо, което стартират. Чувствам се добре, кефя се, че съществото ми е погълнато от тази идея и ми доставя удоволствие да движа и мисля нещата в екипа, в който съм. Seems like we got a match! В тази работа има и дизайн, и цветове, и снимане... Хубавото е и че работя на 6 часа и имам възможност да си поемам глътка въздух.

Всичко останало от няколко седмици е театър и репетиции - подготовката за представлението на театралната ни група е в разгара си! То ще се случи утре и в неделя! Не знам колко са хората, достатъчно луди, за да репетират почти всеки ден/ вечер след работа по 5-6 часа до посред нощите и да изчистват детайл по детайл. Не сме професионални актьори, ама май има периоди, в които водим ежедневие почти като тях. Само дето работим и на друго място. Мисля, че във всичко това личи background-а на нашата режисьорка Деси, която се е занимавала 15 години с художествена гимнастика. Повтаряне и изчистване на всеки детайл. И надъхване и на хората отсреща да го правят. Превключването между реалностите е по-лесно от миналата година, но все още продължава да е предизвикателство за мен, както и постигането на пълна актьорска концентрация и самомотивиране в образа. Напоследък мисля по тези теми почти денонощно. Налага се - ролята ми е несравнимо по-сложна, отколкото миналата година - става въпрос за Сара от "Любовникът" по Пинтер. В нея трябва да изобразя крайни емоции, от които най-трудно ми е да изразявам гняв и агресия. Но това е развитието на актьора - трябва да се учи да избразява състояния, които не са му присъщи и излизат извън зоната му на комфорт. Начин да опознаеш себе си и пъстротата на живота?

А какво се случва с рисуването? Получих първата си поръчка за рисуване на сандък от една приятелка, който ще е подарък за сватба, така че следващата седмица ще е под знака на това. Планирала съм и още 2 рисунки като подаръци за мои близки, но когато се опитах в една свободна от театрално изкуство вечер да порисувам, резултатът не беше никак вдъхновен поради печална липса на концентрация и насочване на мисълта в тази посока. Въпреки доброто ми желание за планиране и продуктивност явно всяко нещо трябва да дочака времето си...

Имаше реализация и по линията на 3тата ми творческа страст - фотографията. Във вторник снимахме един цял ден интериора на новонаправен универсален магазин от фирмата, в която работя.

After all, this is nice, isn't it?

P.S. Надявам се целия този ентусиазъм да продължава да ме поддържа в добра форма. Онзи ден една продавачка ми каза, че еди кой си крем не бил подходящ за мен, т.к. бил за жени над 30:-)